САНТИМЕНТАЛНА ЕЛЕГИЯ

Димитър Стойчев

САНТИМЕНТАЛНА ЕЛЕГИЯ

Ах, ела! Раздвижи мойта кръв!
Нека стана пак юноша глупав.
Да се влюбя във тебе пръв,
да повярвам, че всичко е хубаво.

Всяка трезвост у мене стопи,
както южния вятър стопява
снеговете. И трепват липи,
и потоци за миг зашумяват,

скачат лудо овраг след овраг,
но далеч е, далеч е морето…
И нестигнали морския бряг,
стават влага потребна в полето.

Ах, ела! Раздвижи мойта кръв!
Нека стана пак юноша глупав.
Да се влюбя във тебе пръв,
да повярвам, че всичко е хубаво…


СКИЦА С ВЪГЛЕН

Момичето със черните чорапи,
момичето със траурни крака
седеше на една самотна маса
и пушеше.

Цигарата навиваше спирала.
Една спирала
синкава и възходяща,
по която
(както казват философите)
върви живота…

Седи момичето
и пуши.
Краката му навярно си почиваха…
А беше тъжно.

Какво жалеше момичето?


***
Ние с тебе имаме много врагове.
Големи и малки,
видими и невидими.
Нас ни заплашват много неща:
твоето минало на жена,
моето настояще на мъж…
Нас ни заплашват много неща.
Но ние с тебе чакаме дете.
Ти трябва да осъдиш миналото,
аз трябва да повярвам в настоящето.
Това го иска бъдещето…