Лорина Димова

превод: Иван Николов

БЕЛИЯТ КОН

Мечтаех аз - на сгорещен
бял кон да полетя.
Но коня бял без мен, без мен
се носи по света.

От детство вярвах: все веднъж
ще го потупвам с длан -
ще полетя на шир и длъж
на кон неоседлан.

И вятърът ще се смири -
като разкъсан вик.
Ще се смири светът дори
край мене в този миг.

И ще лети, ще се върти
под моя бесен кон -
до коленете ми почти
самия хоризонт.

Мечтаех аз - на сгорещен
бял кон да полетя.
Но половин живот - без мен
той тича по света.

Какви коне - и риж, и сив,
дробят копитен звук!
Аз зная: конят мой красив
лети - далеч от тук!

Препуска в дим и тишина
с неукротима страст
и пряко версти, под луна
го следвам сляпо аз!

МОЯТА ЕСЕН

Цари в сърцето тишина -
и тя на музика прилича.
И есенната светлина
без шум от стрехите се свлича.

Трепти над храсти, над листа
и над осините печални.
Крила на птици в утринта
чертаят кръстчета прощални.

И изкован от злато лист
върху асфалта пада, пада -
и звук безпомощен и чист
замира в късна изненада.

И няма лъх дори - над мен
дърветата да разлюлее.
Какъв необичаен ден -
самата есен ме владее.

От светла есеннта тъга
тя изкова ми крехка броня
и мога всякакви сега
нелепи чувства да прогоня.

Отричам се от суета,
от сложни ребуси - и ето:
пак бял пред мене е света,
над мене бяло е небето.

В любимите очи горят
отново светлини лъчисти.
Дохожда есен всеки път
душите наши да очисти!

И ти като новороден
обзираш синята далечност.

И тих е есенният ден!
И гледаш ти в самата вечност.

***
И пак в реката три луни -
като блюдца побронзовели.
И виждам сънища едни -
отгде ли идат те, отгде ли?

На пръсти влизат в моя дом
и в тишината занемяла
те ми подсказват шепнешком
да се увардя от раздяла.

Шуми света от бряг до бряг
в широка, ярка залисия.
Но идат сънищата пак -
не бих могла да ги надвия.

Под дъжд затрополял едва,
по нощни улици - далече
те ми нашепват все това,
което аз не помня вече.

Изминали са много дни
и зеят между нас раздели.
Но виждам сънища едни
и три блюдца побронзовели.

О, тези сънища! Вовек
ще будят в моя сън неравен
единствен образ на човек -
незабравим и незабравен!