ЗИМНА СЛУЧКА

Драгомир Шопов

ЗИМНА СЛУЧКА

По стъклото с четка някой през нощта
е рисувал чудни ледени цветя.
Днес между цветята - гледай: нос, очи…
Кой е той, кажете? Нещо не личи…
Ако с дъх съгрееш бялото стъкло,
изведнъж ще видиш то какво било.
Палавникът, дето вчера яде сняг,
днес е болен вкъщи, болен, няма как!
Лакомник ако си или пък „герой”,
тъжно ти ще гледаш, както гледа той
чудната пързалка, бързите шейни…
Мама ще му вика: „Чайчето пийни,
аспирина взимай! Чуваш ли, момче?”
И една сълзица пак ще потече
по нослето, после - по брадата: кап!
Докато преглъща киселия хап.
Иска ли, не иска - няма изход друг.
Тъжно е във къщи. Колко ще е тук?


ГЛЕДАЙ ТИ

Без да забележа,
както си играх,
паяче със мрежа
хвана моя смях.

И сега във къщи
моят смях виси.
Ако си намръщен,
казва да не си!

Ако ти се плаче,
казва ти - недей!
А това пък значи -
бързо се засмей!

Без да забележа,
както си играх,
паяче със мрежа
хвана моя смях…


МОЖЕ И ТАКА

Облак някакъв надут
бавно пада с парашут -
синьо-син и бледо-блед -
върху пита слънчоглед.
Без да пита, тази пита
го убожда, но така че
просто иде му да плаче.

Парашута за минута
се смалява, но тогава
даже за игра не става.
А пък облакът надут
вече няма парашут
и заплаква изведнъж…
Не със сълзи, а със дъжд.


ДОБРЕ, ЧЕ ИМАМ БАТКО

Откъде ли, откъде ли
идват облаците бели?
Откъде ли изведнъж
плисва пролетният дъжд?
И рекичката пенлива
накъде ли все отива?

Батко ще попитам аз,
за да кажа и на вас.


МОИТЕ БОИЧКИ

Познавате ли всички
моите боички?
С червената
без никакви грешки
нарисувах пет черешки.
Със синята боя, ето,
в блокчето грейна небето.
С кафявата ще нарисувам
какво? -
едно голямо дърво.
Със зелената -
има още местенце -
ще нарисувам едно листенце.
Колко много боички,
а не знам
с коя от тях
мога да нарисувам смях!