ЗВЪНЯТ ТРЕПЕТЛИКИТЕ

Васил Сахарчук

превод: Найден Вълчев

Самотни умират
селяците бели
и ляга там пустош връз одъра стар…
И бедният Олес
така си отиде,
на прага му щракна
ръждив катинар.

Живял със браздите
и зиме, и лете -
той вече не ще се завърне при нас,
а шумната челяд
се пръсна-разпръсна
и глухата къща остана без глас.

Камбаната бие
и помен му правят
едни трепетликите в мекия мрак,
че само синът му
самичък, по вълчи,
понякога крачва през стария праг.

Геранът пресъхна.
И в делник, и в празник
висят паяжини, коминът мълчи.
Звънят трепетликите,
споменът вика,
самотната чаша горчи и горчи.

Прогнилият покрив
луната го купи.
Забрава засели се тук мълчешком.
Звънят трепетликите,
споменът стене…
В сърцето е мрак като в стария дом.