ДИПЛОМАТИ
Из „Краен елемент” (1975)
ДИПЛОМАТИ
Глупостта облякла фуста
със дълбоко деколте;
начервила тънки устни
с парфюмиран крем „Боте”.
На кратунката си пуста
вирнала шапенце-шик,
тъй докарана със вкус, тя
хукнала навънка в миг.
Елегантна, импозантна,
тръгнала на „променад”,
с фигурката си пикантна
подлудила сума свят.
Привечер по булеварда
се разхождал стар пергиш,
ала той, макар и стар да
бил, обличал се в Париж.
Не след много се венчали
Парвенюто с Глупостта
и от тоя брак създали
хиляди глупци в света…
Но макар и кухоглави,
те родили се с късмет
и във нашата държава
насъбрали се отвред.
И затуй е тъй богата
днес родината ни пак
с толкоз умни дипломати -
синове на тоя брак!…
——————————
в. „Весело утро”, 4.09.1930 г.
ЕСЕН
Ранна есен странна песен пее,
облаци раздипля над полето
и сребристи капчици пилее -
сякаш плаче тихичко небето.
Сякаш плаче за орача беден,
който, с пот откърмил златна нива,
вижда днес как залъкът му сетен
бърже на безценица отива.
Севернякът вън проплаква гневно,
птичките на юг отлитат вече,
скуката ни мачка всекидневно
със гнета жесток и безпощаден.
А над сгради и площади ниско
се понасят пак мъгли бездомни.
Есента дърветата притиска
и безмълвно лист след лист се рони.
Всичко спира и замира вънка,
всеки търси отдих в топли къщи,
из полята секва песен звънка
и Балканът почва да се мръщи.
Само стари байрактари славни
нито есен, нито пролет знаят -
пак се стягат за борби неравни
и спокойно с огън си играят.
Ранна есен бранна песен носи:
за мандати почва бой юнашки,
а без милост спекулата коси
и обира пак труда селяшки.
——————————
в. „Бургаски фар”, 29.09.1930 г.
ДА СЕ КОАЛИРАМЕ!
Що ли пак да се препираме
кой е прав, кой крив от нас,
нали всички аспирираме,
борим се и се нервираме
зарад топличката власт?…
Що да си кривим душичките
с празни приказки за чест?
Я подайте си ръчичките
честно да признаем всичките
- борим се за интерес!
Стига вече сме се хокали
бясно помежду си ний,
циментиран ли е блокът ни -
има още доста кокали,
пълни с вкусни мазнини!
Хайде да се коалираме
във дванайсетия час,
без заядки и нервиране
с чест да се конституираме
във консорциум за власт!
Щом направим коалиция,
всичко ще върви по мед;
де с тояжки, де с полиция
ще спечелиме позиции
за делото си навред!
А след туй във изобилие
ще береме сочний плод
на добрите ни усилия
и ще плюскаме за милия
и достоен наш народ!…
——————————
в. „Бургаски фар”, 9.03.1930 г.
ПРИКАЗКА
Имал дядо девет синчета,
девет млади помагачи;
хранил ги със топли млинчета
и със маслени погачи.
Хранил дядо момчетиите,
нищичко за тях не жалил
и със гордост пред комшиите
славната си челяд хвалил.
А богат бил много дядото,
имал нивици и сгради,
кротко блеело му стадото
на зелените ливади.
Във чифлика му се трудели
всичките деца задружно,
времето си те не губели
в празни спорове ненужни.
Но порасли момчетиите,
станали мъже с мустаци
и се хванали за шиите
зарад бащини конаци.
Изоставили мотиката,
нивите си златогриви,
впуснали се в политиката,
взели често да се сбиват.
И набързо те разграбили
бащиното си имане.
Нищо здраво не оставили
в къщи деветте аслани.
Опустяла им мушията
и ливадите красиви,
присвоили им комшиите
най-богатите им ниви.
А над всичко туй лихварите
взели всичко под възбрана
и пратили комисарите
в къщата им на прехрана.
Ганю се наричал стария
татко на отбор аслани;
пустият чифлик - България,
а децата - партизани.
——————————
в. „Бургаски фар”, 16.03.1931 г.
ВЕСТНИКАРИ
Ний сме стари вестникари,
в калпав път не тръгваме,
с истината сме другари,
ала пак послъгваме.
Тъй е, братя, без лъжата
няма и сензация,
а без нея - в занаята -
грижи и стагнация!
А от криза що излиза?
- В борч потъваш здравата
и оставаш си без риза
за хатър на правото!
А пък инак - и поминък,
и пари в кесията! -
що от туй че си надминал
с гафове авджията!
Позамажеш, поразкажеш
някоя нелепица, -
хем покачва се тиража,
хем излиза хлебеца!
Ний сме стари вестникари,
в калпав път не тръгваме
с истината сме другари,
ала пак послъгваме!
——————————
в. „Утринна поща”, Хасково, 15.04.1931 г.
ДА ЖИВЕЯТ НАШИТЕ!
Бях при либералите
големец в Бургас,
криво ме разбрали те,
че съм техен аз.
Паднаха, горкичките.
Поразен от скръб
най-напред от всичките
аз им дадох гръб.
Поздравих щастливата
нова родна власт
и открих в архивата
членска книжа аз;
без протестна думица
като демократ
бях изпратен в Струмица
за началник пак.
Свършиха блажените
бойни времена
вдигнаха червените
нови знамена,
и при комунарите
наредих се аз,
ала на - другарите
не видяха власт…
Вместо тях дружбашите
стъпиха на крак,
пръв измежду нашите
аз се бутнах пак;
свойта тежка мисия
на културен мъж
в жилищна комисия
върших неведнъж.
Вкара ме в участъка
юнският преврат,
ала с ловка пластика
аз избягах пак;
а след два-три месеца,
както му е ред,
без излишни кресъци
пипнах нов меснет.
Падна Ляпчев в избора,
но не паднах аз,
а потърсих извора
пак за нова власт,
бръкнах в разни шкафове
на архива стар
и открих без гафове,
че съм бил блокар.
Но на деветнайсети
грохна блокът стар,
аз си казах: „Трай си ти,
нали си звенар?”
И отново чашите
вдигам в тяхна чест:
„Да живеят нашите!” -
пак си викам днес…
——————————
в. „Бургаски фар”, 27.04.1931 г.
СТАРА ПЕСЕН НА НОВ ГЛАС
В Ганювите равни двори сладко пей -
кандидат, кандидат.
Моли се и крокодилски сълзи лей -
за мандат, за мандат.
И макар че Ганю много е видел,
но ума му още май не е дошел!
Той е добродушен и добър човек -
неразбран, неразбран,
лесно хлътва със характера си мек -
във капан, във капан.
И затуй се води изборна борба,
кой да му се метне храбро на гърба.
Изборът ще мине, както всеки път -
в мир и ред, в мир и ред,
родните трибуни ще се наредят -
на меснет, на меснет,
а на Ганя ще дадат по навик стар
някой нов и тежък данъчен товар…
в. „Утринна поща”, Хасково, 14.06.1931 г.
ПРЕДИЗБОРЕН МАНИФЕСТ
Обичам те бре, мил народ, обичам те безкрай!
Не знам защо, но тези дни съм просто влюбен в теб!
При таз любов да имаше тъй някакъв колай,
налапал бих, повярвай ми, и теб кат топъл хлеб…
Обичам те, народе мой - повярвай без шега!
Не знам защо, но тези дни си толкоз мил и драг,
че искрено готов съм аз да полетя сега
безкористно в юнашки бой за тебе с твоя враг!
А врагове - навъдил бог по всеки кръстопът,
и вътрешни и вънкашни душмани - колко щеш!
Но аз съм с теб, народе мой, напразно те крещят,
доде съм жив аз, никога ти няма да умреш!…
Обичам те, народе мой, и честно се кълна
пред урните спасителни на изборния ден:
Аз цял живот съм любил теб и родната земя,
а ти, народ, поне за днес влюби се някак в мен!
Е, виждаш ли, народе мил, след толкова любов
от теб не ща не знам какво - ни злато, ни имот,
а само днес послушай ти сърдечния ми зов:
пред урните подай за мен свободния си вот!
Изскочи ли довечера един мандат за мен
и стана ли избраник твой набързо жив и здрав,
народе мой, за тебе аз ще пия всеки ден
и здраво ще възседна пак гръбнака ти корав!…
——————————
в. „Бургаски фар”, 22.06.1931 г.
ИСТИНАТА
Аз пребродих снежни глетчери
в белоглави планини,
търсих я през зимни вечери
и през знойни летни дни.
Влюбен в своята фантазия,
в образа й замечтан,
скитах в Африка и Азия,
в приказния Индустан.
Дирих я в луксозни здания,
в хижи и развалини,
в млади хубави създания
и във грохнали жени.
Жадно взирах се в иконите
пред черковния олтар,
поглед впивах аз в амвоните
да дочакам свиден дар.
Ала в книгата разлистена
на живота груб и лих
нийде на светата Истина
аз следите не открих.
И изпаднал в отчаяние
аз от тоя неуспех,
във Народното събрание
за минутка се поспрех.
Сред тълпата многочислена,
свита до оратор тлъст,
аз открих светата Истина,
но… разпъната на кръст.
——————————
в. „Бургаски фар”, 12.10.1931 г.
ТЪЖЕН ГРОЗДОБЕР
В посивели небосклони
плъзна първата мъгла;
благодатен плод отрониха
винородните поля.
Между листите надничат
сочни гроздови зърна;
млади булки и момичета
пълнят жълтите поля.
Тихи, меланхолни песни,
като погребален звън,
пеят, в свойта скръб унесени,
грозодоберките навън.
Тъжно грозд след грозд откъсват
със попукани ръце;
по лицата им навъсени
страшна болка се чете.
Плодородните полета
някаква печал гнети,
сякаш нажален и ветърът
болно в клонките шепти.
Дебне мъката велика
като ненаситен звер,
таз година, както никога
правим тъжен гроздобер.
Че зърната, откърмени
с труд и сиромашка пот,
се отнемат на безценица
от работния народ.
——————————
в. „Весело утро”, 15.10.1931 г.
ЖИВОТЪТ Е ЕВТИН
Предзимното слънце с последни усилия
се мъчи да сгрее таз грешна земя,
във всяко семейство започва идилия
за дрехи, обуща, дърва и храна.
Съпрузи, балдъзи, тъщи и дечица
се молят, изискват, заплашват, крещят,
натискат и искат със щедра десница
съпругът да пръсне навред благодат.
Окъсан, намръщен, без грош във кесията,
със празни джобове и празен стомах,
във борчове триста затънал до шията,
съпругът ги гледа - безпомощен, плах.
Сърдита и злобна пристига и зимата,
вихрушки се блъскат и съскат навред,
със нежни сюрпризи сразява ни климата,
а в печките няма ни клечка, ни пън…
Върви си народът злощастен по стария
и тежък, безрадостен път без пари,
но казват: „Животът е евтин в България
и можеш да минеш без дребни дори!”
Да, евтин е, толкоз е евтин наистина
животът във нашия хубав едем,
че можем да кажеш открито и искрено,
че евтино, даже безплатно си мрем!
——————————
в. „Утринна поща”, Хасково, 5.11.1931 г.
