ЖАР ЗА ПРИЯТЕЛ

Алекси Врубел

превод: Розалия Александрова и Тереса Лазарова-Мошчинска

ЖАР ЗА ПРИЯТЕЛ

Загасна огънят на моите амбиции.
Изчезна големият пламък,
който осветява пътя на смелчагите.
Изгубих вече огъня
на романтик - завоевател.
Остана жарта.
Стига, за да огрее
протегнати ръце.
Огрява все така ума и сърцето.
И дланите ми са също топли.
Приятелю,
вратите ми са винаги отворени.
Идвай, когато ти е
студено.


СТИХЧЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ

Аз съм малък бръмбар.
Случайно паднах в пясъчна дупка.
Размахвам си крачетата, да се освободя от капана.
Зрънца-скали се удрят в тялото ми.
Добре, че имам хитинова броня.
Тя предпазва моето малко, полудяло от страх сърце.
Аз съм малка мушица.
Вятър ме откъсна от ябълковата градина.
Носи ме в неизвестното.
С всички сили махам бързо с крилца,
в ритъма на полудялото сърце.
Толкова много се страхувам,
че ще ме отнесе в страната на паяците.
Аз съм човек.
Въоръжен със знание и вяра,
уверено крача през живота,
следейки за знаци по пътя.
Забрани, заповеди, предупреждения.
Изведнъж усещам студена пот по челото си.
Дишам все по-бързо, чак до болка
в разтуптяното сърце.
Защото пътят, по който крача,
не е пътят, за който съм мечтал.
Този път, по който крача,
не е пътят от моите сънища.
Този път даже не е
пътят, обещан
на тихите и покорните.


АНОНИМЕН

Разпънат между родината
и страната-пристан,
анонимен,
възвръщам естествената си чувствителност.
Отново вярвам в искреността на усмивката
на случайния минувач.


ПОЧТИ ПРИЯТЕЛ

Мой добър познат,
почти приятел,
се движеше с равномерен ход
от изток на запад. По правата,
определена с осова линия на нашия тротоар.
Безстрастно поглеждаше в лицата
на преминаващите пешеходци,
ритмично клатейки шия.
Изведнъж,
движейки се по правата,
видя моята осанка.
За миг със забързан ход
се премести
на съседния тротоар.
Изви глава на юг,
взирайки се в нищото,
да не видя лицето му.
Когато, премествайки се едновременно,
бяхме много близо един до друг,
той с напрежение чакаше моето - здравей!
Не го чу. Моят добър познат,
почти приятел.


ЗНАМ ЕДНО НЕЩО

Когато за пореден път се преродя
по следите на омагьосания кръг
(Мисълта не включва това, но надеждата …)
с бяла карта в ръцете си,
Знам едно нещо.
Няма да съм паун,
нито еничар.


НАДЕЖДА

Човешко е да се греши.
От глупост,
гордост,
невнимание.
Благодаря ти, Господи, за дара на покаянието
за тези, които се покайват за греховете си.
Позволяваш ни да живеем с надежда.


КАК СТАВА ТАКА…

Как става така, че любовта
нито в пет, нито в девет,
нито като ручей,
а като широка река
се влива в сърцето.
И когато вече е там,
защо
нито в пет, нито в девет
си тръгва.
Кой е виновен,
умът или сърцето?
Може би умът,
защото любовта от разум лишава.
А може би сърцето,
защото в него няма завет
за изчакване,
докато преминат бурите.


АЗ - ОБРАТНОТО

Жена ми е подредена.
Чекмеджета, преградки,
папки, кламери,
почистени, избърсани.
Тип-топ.
Аз - обратното.
Оставеното нека да лежи,
разляното ще се изпари,
незатвореното ще се затвори,
скъсаното също е хубаво.
Моята жена е точна.
Културата е взискателна,
уважавай ближния си,
времето е пари,
гледай какво правят англичаните.
Аз - обратното.
Времето е като река,
часовникът - от гума,
академичните петнайсет минути,
ако му трябва, ще почака.
Жена ми не харесва моите недостатъци.
Аз - обратното.
Недостатъците са нещо относително.
Жена ми ме поглежда с раздразнение.
Аз - обратното.
Гледам я
с обожание.


ДЖУДЖЕТО ОТВОРКО

Дойде при мен джуджето отворко.
Проникновен поглед потопи в очите ми.
Иска да разбере къде съм скрил бонбони.
Никога не е чувало за Конче вихрогонче.
Не е палило тамян в надупчена консервна кутия.
Не може да измайстори тракторче от парче гума,
счупена свещ и макаричка от конци.
Гледа ме предизвикателно.
Оператор на компютър, принтер и дивиди.
Очаква, докато се разоръжа с усмивка.
Присвива очите си смешно, догато говори.
Внукът ми отворко.


МАЛКИ МОМИЧЕТА

Малките момичета имат инстинкт
на зрели жени.
Това невинно премигване на клепките,
този поглед, който изглежда нито като молба,
нито като лудория.
Неочаквана сълзица, танцуваща върху миглите,
която е там, макар че не трябва.
Доверчиво подадена ръка.
Плитчица с панделка,
конска опашка, хваната с калинка.
Внучките ми инстинктивно
оплитат с восъчни паяжини
сърцето на дядо си.


РАДОСТ ОТ НЕВЪОБРАЗИМОТО

Догониха ни бръчки
в надпреварата за вечна младост.
С годините смаляваха разстоянието,
за да спечелят най-накрая голямата награда.
Длето на времето.
Триумфално извайват нашето тяло,
без да зачитат чудесата на козметиката.
Остана меланхолията от изминалите години
и радостта, че все още можем да вземаме с шепи
от невъобразимото.


КАПКА

Капка по капка
не само пробива скалите.
Капката на егоизма,
капката на наивността,
капката на мързела,
капката …
пробива любовта.
Бавно, последователно,
докато успее.


ТРИ ЗАВИСИМОСТИ

Имам три зависимости.
Жената, уискито, политиката.
Двете обикновени, едната със счупени крака.
Съпругата.
Улучен, потопен.
Уискито.
Приятно. Препоръчвам.
Политиката.
Сутрешен вестник, дневни новини,
вечерни новини, обобщена информация за деня,
последни новини.
Не разбирах преди, не разбирам след.
Пиян дървесен червей в мозъка. Таблетки за кръвно,
таблетки срещу главоболие
и ботуш по физиономията на екрана.
Първата зависимост вече е заспала.
Край с политиката за днес.
Проблемът с червея остава.
Трябва да го приспя.
Посягам към втората зависимост.


ТВЪРДО НЕ

Кучешката любов е грях
(извинявам се на всички кучета на света).
Не върви да се пилеем с привързаност.
За недостойните, фригидни егоисти -
ръцете долу от любовта!
Не - на еротичните авантюристи.
Не - на шовинистичните еротомани.
Не - на емоционалните скандалджии.
Не - на ревизионистите на романтизма.
Не - на нихилистите в любовта.
Сплотете редиците!
Писателите с перата.
Работниците с лопатата.
Селяните с плуга.
Даващият любов
на достойните за любов!


ПИТАШ МЕ

Питаш ме - как си?
Отговарям - някак си върви.
Питаш ме - Щастлива ли си?
Отговарям - Щастието е мираж.
Питаш ме - А любовта?
Отговарям - Боли като плесница.
Питаш ме.
Отговарям.
Думите помежду ни
летят като топка за тенис.
От край до край.
Това е реторична игра.
Ти единствен знаеш добре
резултата от мача.


САМО ТОЛКОВА

Сбогом.
Само толкова можа да изрече с думи
вцепенената от болка уста.
Замина и частица от света
в прах се превърна.
Сбогом.
Откъде е моето отчаяние,
ако съм наясно с неизбежното?
Знам. Ти си само в сърцето ми,
но е прекалено малко.
Сбогом.
Ще бъда с тебе,
когато загубиш пътя си
в пустошта на Вселената.
С Бога напред! Здравей и сбогом …


ПРИСТАНИЩЕ НА СЪДБАТА

Плуваш …
Носен по течението, без да мислиш.
Учудено гледаш
тези, които вървят срещу течението.
Плетеш венец от мечти,
украсен с медали,
караш го да ти стане фар.
Люлян от вълната, упоен,
чакаш, докато стигнеш брега.
Но това течение ще го избере пристанището
на съдбата.


НА КИТАЙСКАТА СТЕНА

На Китайската стена,
въпреки външния вид,
не усещаш мощта на хората богове.
Взирайки се в чудото
от край до край,
виждаш ордите от варвари,
които не е спряла.


СРЕЩА С ОДИСЕЙ

С Хермес под ръка наминах в Елада,
за да се срещна с Одисей.
За съжаление, не е жив.
В пристанищните таверни сънуват митове
за футболни герои.
Между сергиите - дим от жертвените олтари
в чест на звездите на естрадния Олимп.
О, Зевсе!
Лек ветрец със златния прах на забравата
покрива божествените пропорции на твоите светини.
В сянката на маслиновите горички вече не си почиват
потомци на титаните.
Едва през нощта на плажа,
там, където гониш меланхолията,
за да видиш сред песъчинките падналите звезди,
едва там усетих присъствието му.
Намерих изхвърлена от вълните
раковина и зелен камък.
Този дар, подарък от Посейдон, е за тебе, мила.
С камък в косите, с раковина на гърди,
си прелестна, моя Пенелопо!


ТАДЖ МАХАЛ

Щастливец,
неведнъж вкусих от мистерията,
защото е неразгадаема артистичността на архитекта.
Та нали не е човешко
да се смесват мрамор с вода
и нещо да се сътвори.
Освен ако не е любовта, която
може да го изгради непостижимо,
свръхчовешко,
почти божествено.


СТРАННИК

В моята градина гостува птица.
Дете на дъгата и величествения кедър.
Живо, поразено от красотата,
се беше свило от срам.
Опитомените косове стояха в тревата,
раззинали безсилно клюнове.
Пакостливите скорци гледаха неразбиращо,
не мърдайки от горичката.
Дори подкупните врабчета
се скриха в старата плевня
с притихващо в гърлото цвърчене.
Времето минаваше, а аз гледах
омагьосан от оргията на цветовете,
в неговите пищни, сигурни в себе си очи.
И изведнъж ме обхвана тъга по дълбините
на графита, палитрата на сивото,
мекотата на тъмносивото.
Взех пръчка в ръка.
Прогоних странника.


УСЕЩАНЕ ЗА БЛАГОДАТ

Поет съм рядко.
Само когато изпитвам
нещо, което наричам благодат.
Неизречени
разпилени мисли се въртят,
като в око на ураган.
Трошат се, сплитат се
в чиста кристална нишка.
Появяват се думи - перли.
Опитомявам ги нежно,
вземам в ръката си и ги нижа като свои мисли.
Прибавям ги една след друга,
докато накрая се образува стих - огърлица от перли.
Без благодат ръбестите думи
не си прилягат.
Отблъскват се помежду си
като враждебни полюси.
Разпилените мисли
със силата на волята едва сплитам
в здраво конопено въже.
Без благодат съм стихоплетец.


СТИХ ЗА НИЩОТО

Написах стихотворение за нищото.
Не изневерих на своите мисли.
Не открих това, което е неизвестно.
Не поставих пътепоказател - любов.
Изгубеното време, изхабената хартия.
А всъщност можех да те поканя
в нашия парк,
където сивите катерици
скачат в просторите,
и дивите гъски като свещеници
извършват птиче богослужение.


С НАДЕЖДА

Измъчвам се,
защото знам
за какви грехове.
Съжалявам,
че ми липсва
въображение.
Обичам,
защото без любов
животът не струва.
С надежда
да се помиря
със света
пиша стихове,
да облекча сърцето си.


МОИТЕ СТИХОВЕ

Моите стихове са
като американски филм.
Прости думи.
Ясно послание.
Лесни за разбиране.
Само героите
не винаги са чернобели
и краят не винаги е
хепиенд.


ДУМИ

Има думи и думи.
Има думи пиявици,
всмукани в моето съзнание,
за да ме човъркат.
Кошмарът да пълни съня
и да ме придружава наяве.
Има думи скъпоценни камъни.
Внимателно ги поставям
в куфара на моята памет.
Като тези, от другия край на света,
показващи се на екрана
на моя телефон.
Благодаря за гените.


ПРОЛЕТ Е

Зеленото взе решение.
Събра се в себе си, набъбна,
напери се, наедря …
и преодоля съпротивата на кората.
Малка пъпка, мъничко листо
спечели първата целувка на слънцето.
Пролет е!
В атмосферата на вечния парк
еротичното безумие
на дивите гъски и патици,
спускащи се към водата със силно крякане
и квакане,
навеждам към лицето си клонките,
за да изпитам по-отблизо
триумфа на зеленото.
Поредна пролет.
По-добре е да се забрави
колко години са минали от първия
детински възторг от
белите кокичета
и жълтото на блатняка.