„ПОНЯТИЕ ЗА ВЕРТИКАЛ” ИЛИ ДУХОВНИТЕ ТРАЕКТОРИИ НА ЕДИН ПОЕТ

Розалия Александрова

Да надникнеш в душата на един поет, при това поляк, е непосилна мисия, освен ако пред тебе, читателю, не са представени неговите стихове. А те говорят както за автора, така и за самите себе си.

Писането за Алекси Врубел е мисия на един мощен и талантлив дух, който оставя светли дири в нашето съзнание. По професия той е архитект. Повече от 10 години живее и работи със семейството си в Англия.

Негово хоби е композирането. През 2013 г. издава авторски диск с песни със заглавие „Изповедта на г-н А”.

Настоящата му поетична книга е продължение на неговия разговор със света по всички теми, които вълнуват съвременния човек и са стари, колкото човешката история: любовта, вярата, приятелството, родината, семейството, пространствата на Духа, в които живеем всички ние.

„Понятие за вертикал” не е просто едно от стихотворенията в книгата, нито само нейното заглавие. Това е философията на човека, който се катери по стълбите на живота и падайки, по закона на гравитацията, отново тръгва с мечтите „с корона и скиптър” в душата си.

Само да си мечтател е предизвикателство в днешно време, но когато си мечтател в чужбина, дори кремувка* е понятие, което те връща към корените на полската душевност.

А те са богати и пълни със светли и трудни сокове, светли за пример и трудни за подражание във времената на пазарната икономика. В тях се стопяват приятелства и изкристализират каноните на новото време - пази себе си, близките си, рода си от забрава и нихилизъм.

Затова герои за поета са Адам и Ева, двама пътепоказатели на истинската любов, даряващи безсмъртие и оптимизъм на човешкия род. Всичко казано дотук е предадено от Алекси Врубел с един неподражаем досега, лек и наглед обичаен език, такъв, с какъвто разговаряме помежду си. А всъщност - дълбоко мъдър и любящ език, който е отворен за искрената любов между хората („Стихче за възрастни”).

И тогава, когато си намерил себе си сред непознати минувачи в „страната-пристан”, на лицето ти съвсем естествено ще се прояви „искреността на усмивката”. Защото си открил връзката, нишката, която свързва емигрантите с родината - любовта.

Авторът стига до по-дълбоко проникновение за доброволното си изгнаничество - човек не избира сам къде да отиде, а се запътва натам, накъдето го носи течението към пристанището на съдбата („Пристанище на съдбата”). Той не е просто изпълнител на небесен промисъл, а и негов заклинател, сътворец на собствения си живот:

Разпилените мисли
със силата на волята едва сплитам
в здраво конопено въже.
(„Усещане за благодат”)

Както всички мъдри хора по света, така и Алекси Врубел разбира колко важна е за нас любовта към Бога, Твореца на всичко видимо и невидимо. С Неговата благодат са изваяни думите, които поетът е втъкал в стиховете си.

С вдъхновението, което му се дава свише, е станал човек и творец на Земята. Думите са негово богатство - скъпоценни камъни, които внимателно поставя в куфара на своята памет („Думи”). Особено тези, изписани на родния полски език.

Фатализмът, добре познат ни от славянските литератури, не е подминал и Алекси Врубел. Той се проявява в диалога, който авторът води с поетесата Катерина Шимкова, дълбоко съпреживявайки нейната болка.

Това е ехо от един творчески водопад, макар и виртуален, който е обединил енергиите на двамата поети, докосвайки се едновременно и до двата извора.

Любовната поезия е най-съкровената изява на поета. Там бушуват стихии, „дебне стрелата на Амур”, „любовта от разум лишава”, изкушава демон, розови цветчета надзъртат любопитно в спалнята на лондонския дом, но любовта между двама души е най-съкровеното изживяване и нейният цвят според поета е „единствен във вселената”.

Този апотеоз на любовта е насочен към вдъхновителката на любовни трепети у поета - неговата съпруга. И дори нейният сериозен поглед не може да угаси у него онова чувство, което ги е свързало завинаги на пейката в Йордановия парк в Ювеналовата нощ („Майска нощ, Ювеналова”).

Поезията на Алекси Врубел заслужава да бъде прочетена и защото тя отразява вълшебствата, с които е пълна душата на един искрен, страстен събирач на добри думи и светли идеи, творец на словото и действието, истински родолюбец и човек.

03.04.2015 г.
Пловдив

———————

* - популярен полски сладкиш