ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР

Драгомир Шопов

Президентските избори наближават, а с това се засили и медийният натиск върху клетия избирател. Познатите ни от повече от две десетилетия активни лобисти за лявото и дясното, за патриотите и за  когото им поръчат, започнаха да ни заливат със суперлативи по адрес на кандидатите за президентския пост, с обичайните предизборни  лъжи и обещания… Общото между тези лобисти е, че са същите, че вече са ясни като позиция и като похват, който използват, за  да ни обработват и да „формират” предизборното ни мислене. Е, някой от тях дълго време се правеха на „сини”, а сега „червеното” силно е избило по челата им, но… такава е играта. Други пък от много леви станаха върло десни - важното е да си на първа линия в политическия театър. В началото на прехода ги слушахме с интерес - още бяхме наивни и доверчиви, но сега  като ги видим, превключваме на друг канал. Но след минути те се появяват и там - няма отърваване! Господата и госпожите, ангажирани от електронните и печатни медии като коментатори, не се интересуват от това дали някой им вярва - важното е, че доходният им „бизнес” им и донесъл добри доходи и те вече са попаднали сред т. нар. елит.

Какво ще ни предложат като избор на тези поредни президентски избори разроилите се партии? Някои от тях имат един корен и ту се плюят, ту се събират в името на общата цел - властта! Правят се странни коалиции от бивши уж врагове, създават се клонинги, които се представят за нещо ново… Колкото и да се представят като „други”, това са същите политици, познати ни от първите години на прехода. Затова с основание се питаме: как така точно тези политици ще ни предложат нови политики и нови лица? Избирателите отдавна искат промяна, а не подмяна, но струва ми се, че и този път очакванията им ще бъдат попарени. От нафталина отново се появи познатият ни с репликата „Не ме гледай умно, българино!” шоумен-политик. Репертоарът му го знаем, едва ли ще добави нещо ново към него. В надпреварата се включиха и хора от ъндърграунда, което е обида за българския избирател.  Зад някои номинации надничат също твърде познати лица, които бяха във властта и не направиха кой знае какво за държавата, но се замогнаха и осигуриха своето и на децата си бъдеще. Сега от неудобство, изглежда (макар, че повечето не са чак толкова чувствителни!), предлагат уж ново лице, зад което да се скрият и да продължат да дърпат конците. И това, за съжаление, е твърде видимо!  Други пък нямаха търпението, а може би и възможностите да ги предложи за поста  някоя по-голяма политическа формация и се самопредложиха - чрез собствената си миниатюрна партийка или уж чрез някакво гражданско сдружение. Всички те, обаче, са били активни през годините на т. нар. преход,  т. е. вече са участвали по един или друг начин в управлението (на общинско и държавно ниво), били са „фактори” в политическия и стопанския живот. И какво са направили, за да живеем по-добре и да имаме вярата и куража отново да ги изберем да ни ръководят? Доколкото ни е известно законите бяха така направени, че да не се търси сметка на нито един управленец за съсипването на индустрията, за проявената безстопанственост, за продадените на безценица предприятия, заводи, държавни и общински земи, за липсата на следприватизационен контрол… В държавната хазна постъпиха съвсем малко средства от криминалната приватизация - огромните пари влязоха в частни джобове. Вече не се питаме кой, защо и как е забогатял. И без това отговор няма да се даде нито сметка на някого ще се потърси. Макар, че нещата са видими и просто бодат очите! От „демократичното” законодателство се възползваха много държавни мъже, големи и по-малки  крадци… Някои от най-известните хитреци, успели да натрупат несметни богатства по времето на криминалния преход, се оказаха чисти като сълза… И тук не става въпрос само за „назначените” капиталисти, а и за политици, посветили се уж на святото дело да служат на народа… В случая не мога да се въздържа и ще цитирам част от казаното от гениалния Гео Милев през 1921 година в публикуваната в  списание „Везни” статия „Българският народ днес”. Думите му сякаш са казани за днешните ни политици: „Всички идват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. …… В името на народа - да! - но у нас винаги е ставало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властвуване” над народа. „Властта” е занаятът - доходният занаят на българските тъй наречени „политически дейци”… Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-новата история на българския народ за едно само не може да се говори: за дълг.”

„Загрижените”  за народа днешни български политици, които за пореден път се мъчат да ни  накарат да ги изберем да ни управляват, успяха да отнемат почти всички социални придобивки, които имаха обикновените трудови хора. Постепенно пенсионната възраст се вдигна толкова много, че човек не знае защо всъщност му се удържат пари, след  като малцина ще дочакат да се пенсионират. Особено като се има предвид, че мнозина с години са били безработни или ще бъдат такива в несигурната ни държава, в която всеки ден фалира по някоя фирма или предприятие! Други пък са измамени от работодателите им („честните частници”!), които не са им внасяли осигуровки  или са внасяли такива само в размер на най-ниската за страната заплата. За т. нар. бизнесмени наказания почти няма, макар че някои от тях са съсипали живота на десетки хора. За тях няма наказание и тогава, когато са теглили незаконно ДДС, когато не са плащали милиони левове данъци и т. н., защото нищо не им пречи да прехвърлят задлъжнялата си фирма на някой беден нещастник. Този правен абсурд също дължим на изявявялите се през последните 27 години политици и на създаденото от тях законодателство. А точно тези политици, сега „под вънкашност нова”, отново ни се предлагат като спасители…

Кандидатите да влязат в президентската институция и подкрепящите ги партии много говорят за демографската криза. И много, ама много са се загрижили да я разрешат. Но се чудя къде ходят и какво виждат нашите политици, че не са разбрали досега какви са точните причини за демографската криза?  Може би ходят и виждат как живеят само техните близки в защитените комплекси или в чужбина? Като пътуват толкова по света, защо не почерпиха опит от другите постсоциалистически държави,  които отдавна са въвели адекватни грижи към младите семейства? Да не говорим за развитите страни, към които се стремят младите хора от цял свят. С приказки и „концепции”, с обещания за адекватни грижи в необозримото бъдеще демографската криза няма да се реши. Трябват спешни мерки  и то веднага! Иначе и малкото останали читави млади българи ще напуснат страната. Още повече, че в нея и сигурност няма, особено в малките населени места, където отдавна необезпокоявани вилнеят местни „велможи” и крадци…

През последните „демократични”  години се лансира и наложи от политици и медии приказката, че не само у нас, но и в другите държави имало корупция. Това сякаш трябва да успокои народа и да го накара да приеме да го управляват корумпирани политици. Може би затова от време на време медиите ни сюрпризират с поканата позабравени и уж оттеглили се от активната политика играчи  да ни обясняват  „компетентно” как да излезем от батака, в който с тяхно участие сме попаднали.  Вероятно се разчита на късата памет и на умората от твърде агресивните послания, с които ни заливат от години политическите играчи и техните ментори. Дали отново някой ще им повярва?

През ноември пак ще се изправим пред урните. Трудно обаче можем да кажем, че имаме избор. Лицата и партиите, вече достатъчно компрометирани, са същите. Без значение дали те са имената в изборните листи или там са техни протежета. Ерго, всичко ще продължи по старому или както казват французите: Дежа вю!