Георги Райчев

Ти искаш творчество от мене,
о, драги Българане мой,
ала какво ти вдъхновение
кога през цялата година
не мога, братко, да почина
от тежки напасти безброй.

Твори ли се през знойно лято,
на зимата в проклетий студ,
през есента, уви, когато
е виното резливо - сладко,
или пък пролетта пък, братко,
когато от любов съм луд!

Да бе пожалил Бог поета -
без слънце лято сътворил,
без вихри - зимата проклета,
и пролетта без деколтета,
та виж как бих се вдъхновил,
как бих песни аз написал -
сам доктор Кръстев би се слисал,
за Омир би ме обявил!

—————————–

Публикувано под псевдонима Гриша Печорин. б. ред.

—————————–

сп. „Българан”, г. 9, бр. 397, 23.02.1919 г.