Димитър Бабев

откъси

Животът и Изкуството никога не са се отричали. Само че Изкуството винаги е било безсилно да бъде водач на живота. Много често животът е чертал пътя на Изкуството; в такива моменти Изкуството е бивало най-болезнено.

*
Изкуството е една от ония големи истини, които са тъмни за неискрените. За тях и най-малкият образ красота е отрова…

*
Има песни, през звуците на които прозира дълбочината на човешкото страдание. Тоя вид поезия най-много се среща между робуващите и потиснати народи и е първообраза на мировата скръб. Това обаче не е поезия на плебеи, а на кротък, с нежна душа и добро сърце несретник, който и през гранитните зидове на ред векове прозира несъвършенството на човека. Такава е по-голямата част на нашата стара и нова поезия - сълза от сълзите на своя народ…

*
Някои обичат да казват, че формите, с които е облечено Изкуството никога не биват трайни и че често трябвало да се изменят, за да се избегне шаблонът. Това е едно младежко увлечение - понякога от доста съмнително естество… Формите на Изкуството в своето разнообразие са безкрайно много. И всяка гънка на тия форми вечно е била красива. Защото за Изкуството не съществува понятие за време и за промяна. То е вечно и единно.

сп. „Листопад”, г. 2, кн. 8, 1.01.1920 г.