ПРОВИНЦИАЛНИ ПОЕТИ
превод: Тихомир Йорданов
ПРОВИНЦИАЛНИ ПОЕТИ
Че всички те са с дар „от Бога”
ще сбъркаш, кажеш ли това.
Но днешни болки честно, строго
те кътат в своите слова.
Смущава ги печатна грешка.
Обърква пътя им мъгла.
Но паметта от гибел тежка
да ги спасява би могла.
И на вечерната проверка
позван поименно войник
ще се яви за сетна сверка
с ответ на родния език.
Какво, че са провинциални,
без почести, без някой знак,
че имената им безславни
се сливат с идващия мрак.
Но може би, отде да знаеш,
в изровен подир време стих
незнайно име най-накрая
със късна слава ще блести.
——————————
ПРОВИНЦИАЛЬНЫЕ ПОЭТЫ
Сказать о всех: «От Бога!» -
Душою покривить.
И всё-таки эпоха
Сумела боль привить.
Пути крутила заметь,
В овраг толкала мгла.
Спасая души, память
Беду перемогла.
Во тьме перекликаясь,
Не всех смогли сберечь,
Но шли, греша и каясь,
Храня родную речь.
Пусть мы провинциалы,
Поэты без имён -
Идут инициалы
За нами в глубь времён.
Когда-нибудь потомки
Отыщут письмена,
И выйдут сквозь потёмки
К ним наши имена.
