Виталий Генадиевич Серков (Виталий Геннадьевич Серков), руски поет, е роден на 20 август 1956 г. в село Острецово, Междуреченски район, Вологодска област като четвърто дете в семейство на селски ковач с осем деца. Завършва ГПТУ във Вологда и Ленинградското висше военно училище на железопътните войски и военни съобщения «М. В. Фрунзе» (1979). Служи във Въоръжените сили на РФ, достига до чин майор (1998). Автор на поетичните сборници «Свет памяти» (1990), «Соборные звоны» (1991), «Звёзды и листья» (2001), «Шиворот-навыворот» (пародии, епиграми, 2004), «Круг сомнений завершив», «Шёпот созвездий», «Нам не дано предугадать…» (пародии и статии за руската поезия, 2007), «Душа моя скорбит» (2007), «За други своя» (стихове, статии, пародии, епиграми, 2011), издадени в Краснодар, Сочи, Таганрог и в Вологодска области, а така също много публикации в централни и регионални издания - «Наш современник», «Молодая гвардия», «Москва», «Российский колокол», «Советский воин», «Воин России», «Всерусский собор» и «Родная Ладога» (Санкт Петербург), «Русское эхо» (Самара), «Дон» (Ростов на Дон), «Подъём» (Воронеж), «Вологодский лад» (Вологда), «Двина» (Архангельск), «Отчий край» (Волгоград), «Сура» (Пенза), «Кубань» и «Родная Кубань» (Краснодар), в международното списание «Настоящее время» (Лондон), в редица алманаси, сред които «Литросс» (Москва), «Отчий дом» (Самара), «Медный всадник» (Санкт Петербург), «Кубань литературная» и други периодични издания. Пише литературно-критични статии за творчеството на Евгений Семичов, Николай Зиновиев, Диана Кан, Евгений Юшин, Надежда Мирошниченко, Николай Луканов, Валерий Хатюшин, Юрий Перминов и др. Дипломант на общоруската православна литературна награда на името на Св. Александър Невски (2007) за вярно служене на руската поезия. Член на Съюза на писателите на Русия. Живее в Сочи.

Публикации:

Поезия:

ПРОВИНЦИАЛНИ ПОЕТИ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 88 октомври 2016

ЕПИГРАМА/ превод: Георги Ангелов/ брой 88 октомври 2016