НЕПРОСПАНИ ПРОЗРЕНИЯ
Глупакът живее с фрикции, а мислещият - с фикции.
Единствено времето върви без аварии.
Струва си да говориш от първо лице единствено число, само ако можеш да кажеш нещо единствено.
Няма по-голяма импресия от силуета на нищото.
Човекът е несъвършено устроен в страстите и страстно - в несъвършенството на смирението.
Думата “смърт” е само сричка в изречението на неизвестността.
Животът никак не е кратък, когато всяка секунда мислиш за смъртта.
Когато си самотен, по-трудно могат да те раздвоят.
Животът е автор на смъртта, но все пак тя пише рецензията.
Само граматиката обещава бъдеще време.
Самотата крие много изгубености.
Физическата хигиена не предпазва от вмирисване на душата.
Прахосваме се още преди да станем на прах.
Може би в космически план аритмията е част от хармонията.
От смехотворността на чувствата може да загубиш чувството си за хумор.
Голяма част от улегналите хора са просто смазани.
За помияра всяка пяна е сапунена.
Най-тежката работа върху себе си е духовното самобичуване.
С някои комплекси може да се гордееш.
Много са наклонностите към наклонената плоскост.
Подлеците се гордеят скромно.
Много хора режат клона, на който седят, без да са обрали плодовете.
Безсънието е начин да направиш живота си двоен.
Някои дават рамо, само за да бъдат потупани по него.
Страшно е да мислиш за амплитудата на страха.
Част от детската игра е разиграването на възрастните.
Повечето опити за подобряването на човешката природа са на стадно равнище.
Всеки иска да не е всеки.
За да ни стигне времето, пропускаме мига.
Свършекът е изначален.
И желанието за максимална независимост е вид зависимост.
Дори сянката на тоягата може да дирижира положението.
За да спреш да мислиш, пак трябва да разсъждаваш как да го постигнеш.
Ако човечеството изчезне, то ще е и поради фалшифициране на хуманизма.
Мото на спринцовката: Мога да вляза под кожата на всеки.
Единствената вина на времето е, че не прощава.
Не само пътят, и безпътицата може да е първокласна.
И в последния си път може да претърпиш катастрофа.
