ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Димитър Чаков

Понесе кръста Той самин
към стръмната Голгота,
наричаха Го Божи син
и Царя на доброто.
Години много от тогаз, -
легенда туй не беше, -
в един уречен тъжен час
Христос на кръст висеше.
И не изтръпна ни за миг
душата му от злоба,
ала във тоя час велик
над нас витай прокоба.
Че хората не бяха зли,
но злото ги надмогна,
забива злото в нас стрели,
кой може ни помогна?…

А стана чудо, с него Бог
показа свойта сила,
нощта бе тъмна като в рог,
луната бе се скрила.
От кръста святото тело
ръце на близки снеха,
но туй е някога било -
години отлетяха.
Край каменния гроб свещен
тревога бе голяма,
пристигна конник млад смутен:
- Христос Го вече няма!…
Вестта за чудото навред
се в тоя миг понесе
из целия жадуващ свят:
- Христос възкресе!…


в. „Вестник на вестниците”, 13 април 1935 г.