Михаил Кремен

Вечно ме чака тя в царските кули,
вихрено страстна до смърт.
Вечно тя в хладните сенки се тули,
нежно обнажила гръд.

Там зад колоните, призраци мрачни,
стъпят по мраморний под.
Царствени блянове - сенки прозрачни
мяркат се в тъмния свод.

Буха зловещо над кулите птица,
точи косата смъртта.
Чака ме мойта безсмъртна царица,
чака ме - вечно - в нощта.