Петър Бобев Петров, български писател, е роден на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица в семейството на професор по история. Баща му Боби Петров умира през 1926 г., а майка му - през 1929 г. Останал сирак на 15 години, той живее в дома на чичо си, негов настойник, който е естественик, учител по биология, ловец и препаратор-художник. Училищното и висше образование получава в София. През 1933 г. завършва Трета софийска мъжка гимназия (днес - 18 СОУ „Уилям Гладстон”). В 1937 г. се дипломира в Агрономическия факултет на Софийския държавен университет и постъпва на работа в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен. През 1938 г. работи в Държавния завод за добитък (конезавод) „Клементина” край Плевен (от 1947 година - Завод за добитък „Георги Димитров”). Приет е в школата за запасни офицери през 1939 г., той прослужва фелдфебел-школническия си стаж на летище Божурище като административен офицер. Натрупал парадоксално повече летателни часове от пилотите, като съпровождащ екипажа при учебните полети, той е предложен да завърши курса за летец и да остане на военна служба. Тъй като по това време вече е семеен, Петър Бобев отказва. В 1940 г. работи като учител в Практическото градинарско училище (Средното градинарско училище) в Горна Оряховица, а през 1941 г. специализира в Института по градинарство (Градинарската опитна станция) в Пловдив след което постъпва като агроном при Българската инвестиционна банка в София. Мобилизиран е като запасен офицер и служи в армията до края на войната. От 1945 г. се заема с оценяване възможностите за кредитиране на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та в Българската земеделска и кооперативна банка (към БНБ). Тази своя дейност той упражнява до 1974 г., когато се пенсионира, като извънредно съвестен и уважаван банков служител. Както си спомня Петър Бобев, в ранните периоди на живота си той е бил също така и цигулар, карикатурист, научен работник, скиор, ездач, шофьор и опитвал още няколко професии. Петър Бобев започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани (която по-късно става художник и илюстрира много от книгите на баща си). Негов приятел, без знанието му, предава няколко текста на Ран Босилек, който ги харесва и започва публикуването им в списание „Дружинка”, където е главен редактор. През 1953 г. се появява първия разказ на автора - „Победеният вятър”. Ран Босилек свързва Петър Бобев с Ангел Каралийчев, който го кани на разговор и го посреща с думите: „Вие сте писател!”. Под редакцията на Ангел Каралийчев през 1955 г. излиза първия сборник „Деца на слънцето”. Ран Босилек препоръчва дебютиращия автор и на Атанас Далчев, редактор на списание „Пламъче”, който го привлича за редовен сътрудник. В края на 50-те години на миналия век Петър Бобев издава детските книги „Все по-високо”, „Заешка пакост” и „Гърбавата ела”. През 1955 г участва с повестта „Гущерът от ледовете” в анонимен конкурс, обявен от Министерството на народна просвета и Съюза на българските писатели за написване на най-хубави творби за деца; получава насърчение от журито. Ръкописът е издаден през 1958 г.В периода 1961 - 1963 г.г. Петър Бобев издава сборника приключенски разкази „Кактуси”, повестта „Белият лоцман”, получила първа награда на конкурс на Министерството на просветата и Съюза на българските писатели, романите „Заливът на акулите” и „Свирепия” и повестта „Самотникът от ледената пустиня”. Тези му творби го утвърждават като писател в приключенския жанр. През 1964 г. повестта му „Теао Немия” е отличена на анонимен конкурс на издателство „Народна младеж” и Кабинета за научна фантастика. Книгата е издадена в 1965 г., по едно и също време с романа „Жрицата на змията”, посрещнат с интерес от младежката публика. Следващите години на десетилетието са посветени на две главни теми - приключения в Африка - романа „Драконът от Луалаба” (1968 г.) и повестта „Симба” (1969 г.) и исторически приключения от борбите на нашия народ срещу турското владичество - романите „Галатея” (1967 г.) и „Куцият дявол” (1970 г.) и повестта „Вълчата царица” (1969 г.) Повестта „Симба” е със силно природозащитно звучене. В 1971 г. Петър Бобев издава романа „Опалите на Нефертити”, където разглежда посегателството над природата като престъпление спрямо човечеството, повестта „Гонитба из южните морета”, публикувана по-рано във в. „Септемврийче” и романа „Калиакра”, с който продължава темите, разработвани в „Куцият дявол”. През 1973 г. излиза историческия роман „Горан, мечи побратим”, а през 1976 г. отпечатва повестта „Драгота - морски хайдутин”, получила втора награда на Министерството на народната просвета в 1978 г. за най-добри художествени произведения за деца и юноши през 1977 г. в раздел „Белетристика”. В 1976 г. е издаден и романът „Отмъщението на мъртвия инка”. Годините 1978 и 1979 са посветени на творби, описващи екологически проблеми в Световния океан - „Светещата гибел”, „Разум в бездната” и „Зъбати демони”, излязла посмъртно през 2015 г. В 1979 г. издава и „Боа и диаманти”, оценяван като едно от най-високите му творчески постижения. В 1980 г. публикува историческия роман „Мечът на Атила”, мястото на действието в който отново е в Калиакра. Следващите години проучва теми и работи над няколко книги, излезли през 1984 г. - последният екологически роман за Африка - „Камбо”, историческите романи „Отровният пръстен” и „Тайната книга” и повестта „Позорът на Один”. В „Отровният пръстен” разработва сюжет от времето на древния владетел Лизимах, укривал своите съкровища в крайбрежните пещери на нос Калиакра. През 1987 г. издава романа „Зеленият вампир”, действието на който се развива на остров Мадагаскар. В 1988 г. излиза историческият му роман „Гладиаторът”, разказващ за ранните години на Спартак. През тази година издава и романа „Фаетон”, в който за първи път се обръща към темата за извънземен изкуствен интелект. Публикува и приключенската повест „Телената обеца”. В 1989 г. е издаден романа „Каменното яйце”, който изпреварва с една година „Юрски парк” на Майкъл Крайтън. През 1994 г. Петър Бобев е удостоен с националната литературна награда „Петко Р. Славейков” на Министерството на науката и образованието. Следващата година издава романа „Парола „Херострат”, в който отново се връща към опасността от умишлено злонамерено нарушаване на равновесието в природата.В 1996 г. приживе е публикувана последната му книга, „Тигрицата на океана”, издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване. Книги на Петър Бобев са превеждани на руски език - „Белият лоцман” и „Опалите на Нефертити”, на английски език - „Телената обеца”, на немски език - „Белият лоцман”, „Заливът на акулите” и „Калиакра”, на полски език - „Предание за златокосата ездачка” и на румънски език - „Каменното яйце”. Петър Бобев умира на 27 април 1997 г., Великден, в София. През 2015 г., освен „Зъбати демони”, излизат посмъртно и романите му „Диадемата на орангутана” (написана в 1991 г.) и „Възмездието на Кали” (написана в 1996 г.) През 2016 г. Петър Бобев е отличен посмъртно с трето място в класацията на Националните фантастични награди за 2015 г., в категорията „Гранд-майстор на фантастиката - за цялостен принос и над 20-годишна дейност” (от осем номинации).

Публикации:

За Петър Бобев:

ПРОЗРЕНИЯТА НА ФАНТАСТА/ автор: Димитър Хаджитодоров/ брой 88 октомври 2016