СЪНЯТ НА КОЛЕ

Йордан Стубел

СЪНЯТ НА КОЛЕ

… Вик се носи из селото, ока кехаята.
А край него шум и глъчка - сбрала се раята:
- Няма бирник, няма кмето - напусна ни злото.
И от днеска че живеем с песни до небото…
Нова царщина - паднаха черните скотове.
И от борчо че спасиме овци и волове.
Що пожънем от нивата се че си е наше,
нема кой да секвестира и кой да ни плаши…
Що е вино и ракия на Ристе в кръчмето
се че жажда да угася през жежкото лето…
По мегдани, по седенки окай по селото -
нема бирник, нема кмето - напусна ни злото…
Че ни светне пред очите кико у темница
ка претиснем преко снага медна полвиница.
Ех… сполайте!… нема вече тежка oрисия,
че олекне най-подире и на нашта шия…
……………………………………………………………..
Задух. Знойната омара тръпне над житата.
Морна пладня - не смущава нищо тишината.
Край синура колко харно времето минува -
тамо Коле в сладка дрямка сладък сън сънува…
Нетърпимо… Страшна жега пари му гърдите,
а край него на приспивка бръмнали мухите…
Щом от сън се златен Коле стреснато събуди,
гледа пусто, па не верва, гледа и се чуди…
Па кога се поопомни, вдъхна унесвесен,
впрегна Сивча, па закара старата си песен!…

——————————

сп. „Смях”, г. 4, бр. 204, 19 юли 1915 г.


ПИСМО ДО ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Аз, който нивга не съм чел Сенека,
ни Омир, ни Талмуда в оригинал,
отвъд дано пръстта ми бъде лека,
отмина ли оттук, от тази кал.

Живея със химерата велика,
със кризи и любов, поете скъп -
горчи ми от тютюн и от мастика,
от безполезност, глупости и скръб…

И ето днеска твоят почитател
във „Цар Освободител” дреме сам -
не съм нито артист, нито писател,
а в мебел се обърнах вече там.

Навън оранж и непрестанен вятър
и сгушен с моя анемичен блян,
аз мисля за списания и театър,
как бих могъл да стана Дерижан.

Че пиша ти, вината не е моя,
зер „Българан” Божинов го пое, -
ти поздрави нарочно Толостоя
от Константин Сагаев и Сие…

——————————

в. „Българан”, г. 7, бр. 44, 1922 г.


СЪБИТИЯ

Овца ли си - не си овца! Тогаз
защо те пращат зиме на зелено?
Това, което стана (между нас!),
но не дотам умело е скроено.

Па даже да си в мозъка сакат,
пак няма да направиш като тия:
хей, долу, хора, всеки атентат
и всяка нечовешка мръсотия!

Аз зная, че и ти повярвал би
и ето, че се възмути ужасно,
но стига вече, думи не хаби,
за мене всичко като ден е ясно.

Това е предварителна беда
във тия дни жестоки и упорни
ний гледаме, о, светли господа,
и слушаме - като овци покорни.

——————————

в. „Българан”, г. 7, бр. 52, 1922 г.

Стиховете са публикувани под псевдонима Юрий Б.