ПИТАТ ЛИ МЕ

Сава Злъчкин

ПИТАТ ЛИ МЕ

Питат ли ме голотата
где владее във светът,
питат ли ме где съдбата
ме проклела първи път,

тамо, аз ще отговоря,
где се пот без сметка лей,
где прехвален е позора,
где народа спи, немей!

Где за чашка вино може
цял народ-овца да блей,
где министерските ложи
и скот може да владей!

Где науката нещастна
е в ръцете на глупци,
где глутница най-ужасна
дави голите овци.

Гдето Шарловци безстидни
лешникари стават с цел
с труд нечестен за два, три дни
милион да вземат дел.

Где със няколко ракети
ти корона ще добиеш,
где с кутии и портрети
врат стоманен ще превиеш.

За рушвет е цяла мина,
там народа е одран,
и зове се таз родина -
славний горд Булгаристан.

——————————

сп. „Барабан”, г. 1, бр. 31, 25 януари 1909 г.
Пародията е по стихотворението на Иван Вазов „Де е България”.


ПОПСКА ИДИЛИЯ

Слънце зайде, мрак полази
над селото,
всеки ляга с кръст - да пази
Бог от злото.

Всичко тихо… По небото
месец тича,
сам - там гузно над селото
той наднича;

облак скрий го; край плетнята
кат светулка
нещо бляска. В жар се мята
млада булка.

Куче лае. Поп кашльоти
от цигара,
мраз го лази, цял се поти -
в страст изгаря.

Тихо скръцва и замира
пак резето,
сянка бяла се съзира,
млъква псето.

Поли шити, коса златна
греят в здрача,
поп без капа на главата
плет прескача…

Нощ преваля. От клепало
глас се носи,
поп за паство в грях плувнало
милост проси.

——————————

сп. „Барабан”, г. 6, бр. 276, 11 януари 1915 г.