Никола Инджов, Петър Анастасов и Атанас Звездинов са съставители на своеобразна христоматия с тематична насоченост към текстове, посветени на отечеството и свободата Подбрани са образцови творби от старобългарски първоизточници (разделът «Проглас»), от народното творчество (разделът Отглас»), от възрожденската книжовност (разделът «Откровения и послания»).

От възникването й до наши дни новобългарската литература е включена с поезия, проза, публицистика и есеистика. Разделът «Претвореното българско слово» е с творби на световни писатели от български произход - Пиер дьо Ронсар, Ан дьо Ноай, нобеловият лауреат Елиас Канети…

С емблематични текстове и портрети, рисувани от германския художник Макс Мецгер по поръка на Гео Милев, е подчертано присъствието в христоматията на най-големите родни писатели, всеки един в обособен свой цикъл. Христо Ботев - «Геният», Иван Вазов - «Паметта», Пенчо Славейков - «Сън за щастие», Пейо Яворов - «Подир сенките на облаците», Димчо Дебелянов - «Тиха победа» , Гео Милев - «Железни икони», Христо Смирненски - «Да бъде ден», Йордан Йовков - «Бялата ластовица», Никола Вапцаров - «Вяра». Четивото за деца е из българските буквари и съдържа творби от Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Цоньо Калчев, Елин Пелин, Ран Босилек, Дора Габе, Асен Разцветников, Леда Милева, Валери Петров, Иван Давидков…

Във въведението към христоматията отново и отново се подчертава, че нашата литература е територия на Държавата на духа, създадена от Кирил и Методий като вековечна опора на националното достойнство и националната независимост.

В просвещението на всички равнища българското художествено слово е непреходно училище по родолюбие и етническо самосъзнание. Ето защо опитите за изхвърлянето на класически автори и творби от учебните програми означава, че съзнателно се рушат родолюбивите устои на обществото!

Недоумение и негодувание предизвиква гонението от учебниците на отличителни произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров… Не бе пощадена дори «История славянобългарска» на Паисий Хилендарски, с която започва Възраждането.

В христоматията са текстовете, които някои автори на учебници подминават. Някъде от користни съображения, някъде - от неспособност да проникнат в глъбините на книжовността, често и от най-обикновено незнание.
Освен всичко друго, христоматията е предназначена да съдейства и за възвръщането на чист и жив роден език в психологическото и интонационното пространство на целокупното Отечество.

Христоматията е спечелила конкурс по програмата «Помощ за българската книга» на Министерството на културата, издадена е от ИК «Български писател», редактор - Боян Ангелов.