АНТРАКТ

Казват, че всеки играел
своя игра.
Затова ли режисьорите са безработни,
декорите -
подходящи за пещера,
постановките -
сбъркани,
билетите -
доживотни?

Слагат си маски хора,
дето нямат лице.
Които нямат сърце,
викат сърцато.
Пък онези там -
с вързаните ръце -
възпяват епически свободата.

Няма край пиеската, няма играта край.
Но и сто роли да имаш - все си еднакъв;
и както и да се прикриваш,
знай -
ще станеш ясен преди антракта.

Винаги ще се намери поне един,
който да викне:
“Познах те, друже!”
И ще бъдеш премерен със своя аршин,
и ще узнаеш, че е заслужено.

Развръзката никога
не идва сама,
краят не е просто лотария.
И който е бил постоянна величина,
той може утре
да стане мяра.

Славимир Генчев, „Постоянна величина. Стихотворения”, 2016