Денчо Владимиров

Из театралните бележници на акредитирания журналист - откъси от интервюта със звезди на международния фестивал “Сцена на кръстопът” през отминалото двадесетилетие

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ:

МОЕТО АМПЛОА - ДА ИГРАЯ РОЛИ НА  СИЛНИ МЪЖЕ, БОРЦИ!

- Аз съм тракиец по потекло, баща ми е роден близо до село Доган Хисар, родното място на Капитан Петко войвода. Фамилията ми от това време е Чинаров. Така че е имало предпоставка след време да ми се отдаде да изградя  образа на Войводата на екрана… Макар че за него научих едва, когато отидох като млад актьор на работа в Хасковския театър. Тогава живеех близо до паметника на Войводата. Той ми бе съсед като монумент.

Тогава не съм си и представял, че този велик българин ще изиграе после такава голяма роля в творческата ми съдба. Работата ми над неговия образ в сериала ми даде толкова много като актьор! Но и като човек - като пример. Той е бил в най-хубавия смисъл на думата  идеалист. Истински борец за справедливост! Днес той просто не би вирял… Защото, във времето, в което живеем липсват големите обединителни за народа ни идеи…

Да, прав сте, в много отношение днешната  действителност в България си прилича с тази след Освобождението ни от турско робство и последвалите десетилетия. Капитан Петко войвода би могъл днес да свърши много за установяване на социална справедливост за обикновените хора от народа. Виждате колко голямо е социалното разслоение в обществото ни! За това ли са се борили воеводите на България? Голямата част от народа ни да тъне в немотия и безпътица, младите хора вече четвърт век да бягат навън… Жестоко и обидно е това състояние  в България, след като сме имали такива постижения като социална държава в съвсем близкото минало!

А сега хората ровят в контейнерите за смет за храна, измират от глад и липса на средства за лечение! И на този трагичен фон се шири безнаказаност и безконтролност към шепа арогантни хора, които забогатяха необяснимо как! Това не може да не вълнува истинския български патриот и творец - и когато е на сцената, и в битието му!

Аз самият затова и съм в “ЛЯВАТА СТРАНА” на обществото ни. Твърдо съм за възстановяване на социалната справедливост, каквато имахме в държавата си! Не се и съмнявам, че и Капитан Петко войвода днес не би гледал безразлично и примирено на това, което става с народа му! Да, аз наистина чувствам като артист пълно духовно сродство с този мой герой от екрана.

Но за човешка и социална справедливост са се борили и други от героите ми, които съм играл на сцената и екрана през живота си. Така че това е може би нещо като мое амплоа - да играя силни мъже, да играя борци! И все съм вземал по нещо от такива образи, които съм пресъздавал! Не може да играеш на сцената и  екрана герой, борец за социална справедливост, а в битието си да бъдеш мушморок и предател! Впрочем има, за съжаление, много изключения и днес

…Но лично при мен такъв маскарад не може да се получи… А онова, което най-силно ме плени в образа на Капитан Петко войвода, бе неговата широка скроеност като човек. Ето такъв човек ни е нужен и днес на българите! Войводата не е делял хората на българи, турци, гърци.

Винаги се е борел срещу тези тирани, които отнемат свободата и справедливостта в живота! Затова и аз  като българин изповядвам “единний светъл идеал” на моя герой  Капитан Петко войвода, и така ще е до последния ми миг на сцената на живота!

ЙОАНА БУКОВСКА:

ОТ “ДУНАВ МОСТ” НИЕ ПРИЗОВАВАХМЕ БЪЛГАРИТЕ КЪМ ДОСТОЙНСТВО! ЗА ТОВА ГИ ПРИЗОВАВАМ И ДНЕС!

- Сигурно има и такива българи, които са схванали посланията ни от филма съвсем елементарно. Запомнили са зрелищността, пикантността… Истината е, че  този филм бе една метафора на люшкащата се в промените България .”Дунав мост”, това е мостът, по който си… отиват българите. Нашата държава опасно е загубила притегателната си сила за младите хора, тя не може да им гарантира достойно настояще и бъдеще тук, в родината им. Затова така бързо се топи нацията ни, затова толкова  българи са вече навън, а други са готови да ги последват. Човек разполага с един живот и иска да го изживее достойно, а не като на каторга, пък било то и в родината му. Това е самата истина

…А не че “навън” сме много  желани. Напротив, убеждавала съм се, че там на българина  се гледа като на човек от Третия свят, такава е представата за нас на Запад… Има още хора там, които не знаят даже къде се намира България! В Кан, на кинофестивала дори не знаеха, че се намираме в Европа! Въобще много хора “отвъд Дунав мост” не знаят и сега, че това петънце на географската карта, което се намира между Румъния, Гърция, Турция има такава голяма значимост за световната история и култура!

Беше ми много мъчно, отивайки “навън” да узнавам, че за доста европейци сме просто… никъде. А имаше и такива от тях, които ни слагаха наравно с негрите, нещо такова… Обидно е! Макар че немалко от чужденците, колеги, артисти, режисьори, с които съм работила, казват единодушно, че българите сме много талантливи хора! Способни хора!

И това го признават големи творци, граждани на света, те, знаете, не са по комплиментите, не хвърлят думите си на вятъра… Но  излиза, че през всичките тези години на шок и мътилката на прехода, ние, българите, сме загубили опасно ориентацията си да се оценяваме с достойнство, способността си да не губим вяра в потенциала си като народ, потенциал, който все още имаме…

Но  все така продължава тази неспираща инерция на подхранван и отвън национален нихилизъм - да се самоунижаваме и самоунищожаваме… Защо?

Аз много обичам България. Затова винаги, когато се завръщам “отвъд Дунав мост” казвам на близки, приятели, фенове, че все още има надежда, все още имаме потенциала да се превърнем отново в държавата, в която може да се живее по човешки достойно.

И с това послание - да заживеем достойно като хора в родината си - ще продължавам своя път и като актриса, и като българка.

МАРИУС ДОНКИН:

КАК СЕ ПРАВИ ЗЛАТЕН ВЕК

- Да, имах щастливата творческа съдба  да изградя в киносага образа на най-успешния български цар - Симеон Велики! Този цар, който е успял да сътвори  един неповторим  Златен век за държавата на българите! Такъв държавник България не е имала повече в историята си.

И още тогава, когато работех над тази роля във филма, осъзнавах, че възможността българската държава в онези далечни времена да бъде толкова могъща и велика е главното поради това, че по това време в България в изключителен подем са били… културата и духовността!

Това е било резултат и от властова позиция, но и от управленска доктрина!

Партии тогава не е имало. Царе сме имали много.

Но в този исторически период  на кормилото на държавата ни е била една уникална, велика личност, патриот, която е носела достойно отговорността за всичко пред съвестта си и пред народа си, пред историята. Този велик български държавник е разбирал и виждал смисъла от писмеността, от словото, от духовността, строителството, архитектурата, иконописването, писането на книги като изключително важна необходимост за държавата България.

Разцветът  на духовността при този български държавник е била неотменима  част от изграждането на идентичността на българския  народ, духовността тогава е сътворявала единението на този народ! Духовността тогава е била функция в развитието на държавата!

И понеже ме питате, по мои прогнози кога пак би дошъл такъв Златен век за държавата ни, отговарям:

Този нов Златен век  ще дойде тогава, когато духовността и културата станат отново приоритет в развитието на нацията и държавата.

Така, както е било по времето на Симеон Велики!