Христо Миндов

Аз видях последния човек на земята. Той бягаше от смъртта, нозете му трепереха, а душата му се губеше в страх.

Той бягаше на изток и мислеше, че отива в златната виделина, дето всяка мисъл за смъртта изгаря в огнените лъчи на слънцето.

Той бягаше на изток, за да се скрие от дебнещия призрак на смъртта, а слънцето се дигаше и клонеше на запад.

Той бягаше и викаше:
- Смъртта ме гони…

И душата му се губеше в страх.

Той бягаше и викаше:
- Да мога да умра, без да зная и без да видя…

И душата му се губеше…

сп. „Наш живот”, г. 5. кн. 1, ноември, 1911 г.