СТИХОВЕ

Динара Каракмазли

превод: Георги Ангелов

***
Той умря,
старата жена въздъхна.
Той умря,
младата жена избухна в плач.
Детето погледна тъжно:
- Той кога ще се върне?


***
Нима е по силите на човека
да разгадае смисъла на живота?
Този видим свят
е прекрасна тайна,
зелена ливада,
където порастват толкова различни хора…

Но защо Великият Сеяч
сее не само добро семе?..


***
Казал е пророкът Заратустра:
«Най-доброто творение на Създателя
е човекът с чиста душа».
Къде е той?…


РОЗМАРИН

Храстът розмарин под снега
е самодостатъчен.
Не се нуждае от
човешка душа,
той е великолепен.
Тихо живее в своето достойнство
на осветена земя.
Устата на растенията пият сняг и слънце
и се радват на живота…

Но защо,
за да бъде щастлив,
за човека е необходимо
да се прислони до човек?..


***
Днес с тъга научих,
че гълъбът, на когото се роди малко,
е отлетял от гнездото
и не се е върнал.
Днес с тъга научих от телевизията,
че при прелестната певица от детския дом,
се е върнала майката…

Но не знам
това добре или зле -
ако тази майка не е гълъб?…


***
И по слънцето има петна,
и по планините пада сняг,
и степите изгарят…
Защо търсиш в нея съвършенството?
Приемай я такава,
каквато е.
Отнасяй се към нея като към коприва -
ценят я за лечебните й свойства,
но и гори…


***
Животът отминава бързо…
Захлопвайки една врата,
влизаме през друга.
Всяка наша крачка
приближава смъртта…
Тлен ли е всичко или дух?
И ако всичко отминава,
тогава защо трябва
да се вълнуваш,
че някой в душата си
вече те е предал на забрава?…


СТИХЪТ

Струва ми се, осъзнах
какво е стихът.
Той е снимка на времето,
черно-бяла снимка
на застиналия свят,
където всичко е истина и всичко - лъжа,
където чувствата са голи,
където, нарушавайки правилата на риториката,
в сърцето тихо влиза Бог
и те възнася към звездите.


SEBR

Попитаха пророка:
- Кое е най-важното правило в живота?
Отвърна - sebr, тоест - търпение.
Мисля, на това трябва да се поучим
от дърветата…
Нима дървото се оплаква от съдбата?
То е търпеливо и сдържано,
когато го плиска дъжд,
когато го удря вятър,
не роптае и, търпейки,
продължава да дарява прохлада,
продължава да дарява плодове.
Много дава, малко иска.
И при това не казва:
- Толкова съм красиво…