ПРАХ
ПРАХ
Сърцето месеци не мигна.
Светът край мен бе ням и глух.
Когото чаках, не пристигна,
когото трябваше - не чух.
През нощите студени, зимни,
сред земния и звезден прах
съдби премислях и години,
но тайната им не прозрях.
А тази сутрин, от забрава,
за да спася светът студен
на кръстопътя се изправя
дърво разцъфнало край мен.
И аз заставам под дървото
опровергало в утринта
безсмислието на живота,
безумията на смъртта.
Лъчите лъч в небето гонят,
смехът достига ведър смях…
и върху мене клони ронят
и звезден цвят, и земен прах.
ДАНО ЧОВЕК ДА ИМА ВРЕМЕ
На Георги Борисов
Каквото и да ни отнеме
животът, накален до бяло,
дано човек да има време
да почне всичко отначало.
Дано през краткостта на дните,
през нощите с порода вълча
той да разбие и вратите,
заключени със десет ключа.
И сред безлюдната вселена,
и пред загадката велика
за прошка две очи зелени,
преди смъртта си, да повика.
Две весели очи, с които
той ще се върне при жинота
и със надежда непревита
ще се изправи срещу злото.
И ще му каже: бий, отнемай,
гори душите ни до бяло,
но си лъжа, щом има време
да почна всичко отначало.
КЛЕТВИ
Лесни са всички клетви за вярност,
къси са всички нощи за обич.
А грачи нейде в полето гарван -
в потайно време, в среднощни доби.
Дяволът там ли кладе огньове,
Господ ли в своя рай се прехласва?
Ти не поглеждай в чужди дворове.
И не прегръщай лъжливи братства.
Свят като свят. Борба за хляба.
Борба за вяра. Борба за истина.
Взимай от него колкото трябва.
Късай излишното, без да му мислиш.
И стъпвай здраво в дните горещи,
докато има младост и сили.
Слънцето само да те посреща.
Месецът нощем да те закриля.
Тежко ли? Вярвам ти. Но си повтаряй
от днес за утре, та чак до гроба;
лесни са всички клетви за вярност,
къси са всички нощи за обич.
ЗАЩО ПРИРОДАТА МЪЛЧИ
Щом няма връщане назад,
щом всичко отминава,
какво ни трови в този свят,
какво ни заслепява?
И както в други векове,
и както в други ери
за нас добрите цветове
са само бял и черен.
Защо природата мълчи,
или ни предсказва
предишни мъки и лъжи -
с това ли ни наказва?
Напред или назад вървим?
Въпроси тъй нелепи.
И бавно ни залива дим.
И ни засипва пепел.
ХОРА
Хора, с мен по пътища вървели,
хора, с вас по пътища поел,
стигнахте ли крайните си цели,
стигнах ли до крайната си цел?
Вгледани във звездните огнища,
сведени над сухата земя,
мигар тука не остана нищо,
само вятър лек ли прошумя?
Вашите надежди и тревоги
се стопиха като летен мрак,
в който тук-таме просветва огън,
сякаш сред поля зелени мак…
Отдалече светъл гръм се носи,
крушов цвят сред сумрака вали.
Виждам ранни звездни сенокоси,
срещам късни сребърни мъгли.
Но защо от вас не чувам нищо,
а от земния ви звезден път
греят само звездните огнища?
И край мене макове цъфтят.
