КРАДЕЦЪТ НА МОРКОВИ

Анатолий Петров

Цяла нощ адвокатът Сиромахов игра бридж-белот в града. На разсъмване спря колата пред вилата си. Отключи портата, но едва направи няколко крачки в двора и видя сред зеленчуковите лехи непознат човек. Извика му уплашен:
- Стойте и не мърдайте! Сега ще дойде полиция! Вие сте крадец!
- На моркови, господине. Не си заслужава заради един морков да разкарвате полицията.
- Ще ви дам под съд!
- Съдиите ще ви се изсмеят. Елате тук, при лехата, за да се убедите, че съм извадил само един!
Сиромахов се доближи, погледна лехата и попита:
- Кой сте вие? Как влязохте тук? Да не би да разигравате сценария на „Крадецът на праскови”?
- Там става дума за една голяма любов, а тук за един морков. Просто прескочих през оградата. Безработен съм, но по професия съм цигулар. Завършил съм консерваторията…
В този миг пердето на прозореца леко се отмести.
- Завършил сте консерваторията, а крадете? Това е клептомания, душевно заболяване. Вървете при психиатър, за да ви излекува от това страдание!
- А, та да му дам толкова пари, колкото за два чувала моркови.
- Съжалявам Ви! В наказателното съпроизводство има казуси, където медицинска експертиза се взема в предвид от съда. Аз ви заварих тук в реален пристъп на болестта, което означава, че вината ви има смекчаващи обстоятелства.
- Благодаря ви, господине, но не винаги поривите на душата могат да се обуздаят…
- Така е - потвърди Сиромахов. - Жал ми е за Вас! Такъв млад и хубав човек! Друго освен моркови крадете ли?
- Само моркови, и то по един.
- Хм, да. Това е преференциален синдром. Дали Зигмунд Фройд или някой друг психиатър го беше описал? Но искам да ви запитам: душевният ви статус повик към любовта ли е или към смъртта?
- Към морковите, господине. Вие сте милостив човек и така хубаво приказвате, че ми иде да заплача. Дайте да запаля една цигара, че да не гледате сълзите по лицето ми.
Със състрадателен жест Сиромахов извади кутията с „Марлборо” и двамата запушиха.
- А в къщите влизате ли да крадете? - подхвана пак Сиромахов.
- Пази Боже! Изпитвам ужасен страх в помещение.
„Клаустрофобия” - каза си наум Сиромахов.
Двамата мълчаха. На изток се зазоряваше. Закукуригаха петли. Сиромахов се сепна и попита:
- Но защо кучето не ви лае?
- Разбрало е, че съм добър човек и нося само благородни пориви в душата си. Животните имат такъв усет.
- Странно. Тук понякога идва зооинженерът Горненски, също с благородни пориви в душата си, но Джек направо ще го разкъса. Джек, ела тук!
Кучето, което дремеше пред стълбите на входа, послушно стана и дойде при стопанина си, но подаде муцуната си за милувка на крадеца.
„Интересен феномен”, учуди се Сиромахов и рече:
- Елате тихо да седнем навън. Ще направя кафе, сандвичи, ще донеса и коняк.
- Благодаря ви, но моля сандвичът да е без месо. Аз съм вегетарианец.
- Чудак- промърмори Сиромахов. Събу обувките си и на пръсти влезе във вилата. Като закусваха, той попита:
- Имате ли жена?
- Имах, но преди години замина с един мой приятел за ЮАР…
- Нещастен човек! Такива бели обикновено се правят от близки приятели. За разлика от вас, аз съм много щастлив. Новата ми съпруга, която спи вътре, е изгряваща рокзвезда. Трябва да говорим шепнешком, за да не я събудим. Колко красива е, нежна, сантиментална! Най-важното е, че гледа философски на живота. Тридесет години по-млада е от мен. Голям късмет извадих Чувал ли сте за рокпевицата Лорета?
- Лорета?! Не съм я чувал и не искам да я чуя. Не мога да ги търпя тези рок- певици. Едни крясъци, подкачания и пеене на развален английски език.
След третата чаша коняк, Сиромахов каза:
- Знаете ли, ние с Вас малко си приличаме. Аз съм страстен играч на бридж- белот, а Вие - душевно зависим похитител на пресен зеленчук. Знам каква краста са тези неща, затова ви позволявам, когато тези пориви започнат неудържимо да напират в болната Ви душа, прескачайте оградата и изваждайте по един морков. Имам само едно условие - в края на лятото ще ме компенсирате със съответното количество от сорта „Нански”. И дай Боже, до тогава тази болка в душата Ви да изчезне завинаги!
Слънцето беше изгряло, когато двамата тръгнаха по пътеката към портата. След тях вървеше Джек и размахваше опашка. Спусна се и пердето на прозореца на вилата.
… Дните се редяха един след друг. Бавно, но сигурно се опразваше и лехата. След всеки изваден морков, Джек получаваше и поредното си парче македонска наденица, така, както това ставаше много пъти, преди крадецът да бъде заловен на местопрестъплението.
Беше края на лятото. На разсъмване Сиромахов се връщаше от игра на бридж- белот. Като влезе в двора, видя край лехата найлонов чувал, пълен с моркови. Не бях от сорта Нански, а „турски”. Отгоре, върху чувала, с камъче бе прикрепена бележка, на която Лорета бе написала: „Сиромахов, полетях към истинското си щастие с крадеца на моркови. Сбогом!”
Кучето Джек дремеше пред стълбите на входа. Около него се търкаляха няколко парчета македонска наденица.