УТЕХА
УТЕХА
Дори и да оставиш стотина тома с красота,
ако намериш място в Антологията на света,
не се надявай, който в своята страна и да си ти,
че там ще те представят повече от някой кратък стих.
Без име там ще си, че кой ли ще го знае
прочутото ти име, което днес сияе,
отрупано с награди и почести безчет.
Ще бъдеш гол и тих. Един умрял поет.
Пред знатни мъртъвци, пред Омир и пред Данте,
пред гордата тълпа от огнени таланти
рождената ти дата и тази на смъртта
не ще напомнят нищо на никого в света.
Но ако твойте строфи, макар и непрочути,
на някого доставят щастливи две минути
и спомни той, чрез теб, за родния си кът -
не си живял напразно. За тебе няма смърт.
БЛАГОДАРНОСТ
Едно стихотворение искам да ти оставя, родино,
което да превеждат без конвенции, без дълги договори,
което само, непринудено, и на непознатите дори да говори,
че твоето небе е неотменно в сърцето ми синьо,
с него да съм ти отблагодарил за дъщерите си вълшебни,
с него да съм ти отблагодарил за въздуха, който съм целувал и пил,
за болките, пред твоето величие така нищожни и дребни,
дори за смъртта си, родино, с него да съм ти отблагодарил.
1977
РАВНОСМЕТКА
Да, писах леко, весело и много.
В борбата влязох също без тъга,
Не да оставя някаква тревога,
а за да ме почувства в смут врага.
Не писах за потомства и музеи.
А просто любих, смях се и живях.
Не се срамувах, че стихът се лее
от устните ми без да сеща страх.
И ето че мигът на равносметка
настъпи неочаквано суров.
Отеква гръм. Светкавицата святка.
Не ви проклинам, радост и любов.
1985
БОЛКА
Върни ми, мироздание, очите
да мога да харесвам всичко,
да не намирам дребни недостатъци,
да не намирам едри недостатъци
в света, в делата, в мислите на хората,
в лицата на момичетата хубави,
в ръцете им, в косите им, в очите им!
Така е недвусмислен тоя залез,
проникнал в синевата на морето,
и няма недостатъци в безкрая
на тъмната вода, която гасне.
Върни ми, мироздание, очите
на слабото момче, което някога
не знаеше какво е недостатък,
бе близко до тревите и морето,
до залеза, до всичко съвършено!
1985
