Блез Сандрар

подбор и превод от френски: Ния Трейман

НЕБЛАГОДАРНОСТ

(нравоучителна приказка)

Змията ухапала един човек и близките му тръгнали да я търсят, за да я убият. А пък тя започнала да си търси скривалище.
Докато бягала, срещнала един човек, който работел на нивата си, и му казала:
- При тебе идвам, скрий ме!
- Добре - казал човекът, - отиди в онова дърво, влез вътре и се скрий.
- В дървото! - извикала змията - Но там няма да съм скрита!
- Тогава - рекъл човекът - притаи се в онзи голям мравуняк с термити.
А змията отвърнала:
- И там пак няма да съм скрита.
- Тогава къде да те дяна? - попитал човекът.
- Отвори си устата - казала змията, - ще вляза вътре и там ще бъда истински скрита.
- Не! Не! Не! - извикал човекът. - Защото за доброто, което ще ти направя по този начин, ти ще ми отвърнеш само със злини.
- Не! Не! Никакво зло няма да ти сторя!
- Така да бъде - казал селянинът, - влез в устата ми и се скрий.
Селянинът отворил уста и змията влязла. Така тя изчезнала и когато онези, които я търсели, дошли и преровили навсякъде, не я видели и си тръгнали към вкъщи.
Тогава мъжът рекъл:
- Е, тръгнаха си. Вече можеш да излезеш.
- Да изляза! - отговорила змията. - Да не си полудял, човече! Как така! Аз да изляза, докато ти с удоволствие продължаваш да ядеш кускус и да пиеш вода! От признателност за доброто, което ми стори, ще склоня да не докосвам сърцето и червата ти, но разбира се, ще ям кускуса, който ти ядеш, и ще пия водата, която ти пиеш. Това ще ми бъде достатъчно. - И добавила: - Не, няма да изляза!
Като чул това, човекът започнал да се жалва, а коремът му започнал да се подува. Прибрал се вкъщи с плач. Жените и дъщерите му се събрали край него и го запитали:
- Какво ти се е случило?
Той им отговорил:
- Имам змия в корема: направих ? добро, а тя ми отвърна със зло.
Всички започнали да се жалват.
Докато плачели, една минаваща наблизо чапла чула виковете им, спуснала се към тях и ги попитала:
- Защо плачете?
Жените отговорили:
- Плачем, защото в корема на мъжа ни има змия.
- Само затова ли? - учудила се чаплата.- Лесно може да се оправи. Но признателността се понася тежко и предчувствам, че ако ви направя услуга, ще ми се отплатите с неблагодарност.
- Не! Не! - казал човекът. - Няма да бъда неблагодарен!
- Е добре! - рекла чаплата. - Отвори си устата.
Той я отворил и чаплата бръкнала вътре с крака си.
Като усетила нещо да мърда, змията си помислила: „Това несъмнено е кускус”. И отворила уста. Но вътре влязъл крака на чаплата. Чаплата задърпала леко, докато през това време се издигала в небето. Когато била достатъчно високо, пуснала змията и тя умряла на място.
Тогава чаплата отново се спуснала и казала на човека.
- Дай ми в отплата две пилета.
Човекът казал:
- Ето го първото! - и хванал чаплата, като добавил: - Сега остава да намерим само още едно.
Чаплата казала:
- Точно както предвидих!
- Какво ме интересува! - отговорил човекът. Отворил кокошарника си, сложил я вътре и затворил вратата с думите: - Отивам навън да потърся второто пиле и щом ви събера и двете, ще ви заколя. - И излязъл.
Тогава жената казала:
- Не мога да приема подобна неблагодарност.
Станала, отворила вратата на кокошарника и казала на птицата:
- Лети!
Чаплата излязла от кокошарника, но преди да тръгне, изкълвала очите на жената и чак тогава полетяла.
Змията, човекът или чаплата, кой от тримата е най-неблагодарният? И тримата еднакво са допринесли за нещастието на жената.

РАЗМЕНИ

(анекдотична приказка)

Един момък имал мед. Дал го на баба си. Тя го изяла. Тогава той си го поискал обратно. А тя го била изяла. Трябвало да му върне зърно. Отнесъл зърното. Дошли пилета, намерили го и го струпали на купчина. Той им казал:
- Вие казвате: „Ние сме лакомници”.
Дал им зърното. Изяли го цялото. Той си го поискал обратно и в замяна му дали яйце.
Тръгнал си и срещнал овчари, които играели с топка. Казал им:
- Дайте ми вашата топка, искам да я видя.
Дали му я. Той им рекъл:
- Не играете добре.
Дал им яйцето с думите:
- Удряйте моята топка, а вашите ги хвърлете.
Ударили яйцето и го счупили. А той им казал:
- Дайте ми яйцето, искам да си ходя.
- То се счупи.
- Тогава ми го платете.
И те му дали пръчки.
Тръгнал си, срещнал слонове и им казал:
- Вие казвате: „Ние сме силни”, нали?
- Да - отговорили те.
- Тогава счупете тези пръчки.
И те счупили пръчките.
- Платете ми пръчките! - поискал той.
- Та нали ти беше този, който се надсмя над силата ни. - И му дали нож.
Тръгнал си и срещнал мъже, които дерели едно говедо с помощта на парчета тръстика. Той им казал:
- Лошо е така, оставете това!
Дал им ножа си. Те одрали говедото и сложили ножа до кожата му. Човекът го скрил и им рекъл:
- Върнете ми ножа.
Те претърсили месото. Той им казал:
- Платете ми го.
Тогава те му дали опашката на говедото и той си тръгнал.
Стигнал до едно блато, забил в него опашката и се развикал за помощ. Дошли хора и го намерили там. Той им казал:
- Извадете добитъка ми! Затъна в калта.
Те дърпали, дърпали и извадили само една опашка. Той им казал:
- Разкъсали сте добитъка ми на парчета, сега ми го платете!
Те му дали добитък. Хората били стотина и всички платили - той се сдобил със сто говеда и станал господар.

ЗАЕКЪТ И ЗЕМЯТА

(басня)

Един ден заекът казал на Земята:
- Значи ти никога не мърдаш? И стоиш все на едно и също място?
- Грешиш - отвърнала Земята, - защото аз се движа повече от теб.
- Ще видим тази работа! - рекъл заекът и се спуснал да тича.
Дълго бягал и когато най-накрая се спрял, уверен в победата си, установил, че земята е все още под краката му. Отново се затичал и тичал, докато паднал от изтощение и издъхнал.