Блез Сандрар (Blaise Cendrars); истинско име - Фредерик-Луи Созе, Frederic-Louis Sauser; Фредерик Заузер), швейцарски и френски писател - поет, прозаик, журналист. Роден на 1 септември 1887 г. в Ла Шо дьо Фон (катон Ньошател, Швейцария), в семейство на търговец от Берн. През 1894-1896 г. живее със семейството си в Неапол. След завръщането си в Швейцария през 1897 г. учи в Базел, а през 1902 г. продължава образованието си в Ньошател. Пътешества цял живот - посещава Китай, Монголия, Африка, Бразилия, САЩ и други места, сменя няколко професии. През 1905-1907 г. се озовава в Санкт Петербург, свидетел е на Първата руска революция. През 1912 г. публикува новаторския сборник със стихове «Великден в Ню Йорк», близък до кубизма. Жени се за полската еврейка Фела Познанска, от която има деца: Реми, Одилона и Мириам. Съпрузите се разделят през 1922 г. В Париж се сближава с Аполинер, Шагал, Леже, Модилияни (художникът рисува портрет на Сандрар), Архипенко, Соня и Робер Делоне и др. Соня Делоне илюстрира авангардистката поема-колаж на Сандрар «Проза за транссибирския експрес и малката Жана от Франция» (1913). Участва в Първата световна война, ранен, изгубва дясната си ръка. През 1916 г. става гражданин на Франция. Увлича се от кино, снима се при Абел Ханс, а после е негов асистент. Сътрудничи на трупата «Шведски балет» в Париж - заедно с композитора Дариюс Мийо, на основата на африканските митове написва за него либретото на балета «Сътворението на света» (1921, постановка 1923, с декори на Фернан Леже). Той е и първоначалният автор на либретото на последния балет на Ерик Сати, поставен от «Шведски балет» (декември 1924) в силно преработената версия на Франсис Пикабиа под дадаистското название «Спектакълът се отменя». След 1925 г. не пише повече стихове. Автор на новели и романи, репортерски очерци, няколко киносценарии (по един от тях «Златото на Зутер», написан на основата на романа на Сандрар «Злато» (1925), възнамерява да създаде филм в Холивуд Сергей Айзенщайн). В началото на Втората световна война е военен кореспондент, след нахлуването на хитлеристките войски във Франция се укрива в Екс ан Прованс и три години не пише нищо. Създава автобиографична тетралогия (1945-1949). През 1949 г. се връща в Бернски Оберланд, за да сключи католически брак с актрисата Ремо Дюшато (1896-1996), с която се познава от 1917 г. Тя е негова спътница до края на живота му. Сближава се с Робер Дуано, пише за него редица произведения, Дуано оставя поредица фотопортрети на Сандрар. Умира на 21 януари 1961 г. в Париж. Кавалер на Ордена на Почетния легиона (1960), лауреат на Голямата литературна награда на Париж (1961). През 1978 г. е създадена Международна асоциация на негово име.

Публикации:

Проза:

НЕГЪРСКА АНТОЛОГИЯ/ подбор и превод от френски: Ния Трейман/ брой 87 септември 2016