Максим Горки

превод: Христо Радевски

Над морето накипяло
вятър облаците сбира.
А под тях и над морето
Буревестник горд се вие,
черна мълния е сякаш.

Ту с крило вълните пернал,
ту към облаците стрелнат,
той крещи и те дочуват
радост в смелия му крясък.

Този вик е жад за буря!
Сила гневна, страст гореща,
вяра в гордата победа
чуват облаците в него.

Стенат чайките пред буря -
стенат, мятат се, готови
чак до дъното да скрият
ужаса си пред бурана.

И гмурците плахи стенат,
те - гмурците - не познават
сладостта на бой в живота:
гръм от удари ги плаши.

И пингвинът глупав крие
тлъсто тяло сред скалите…

Буревестникът единствен
пори смело и свободно
над морето закипяло!
Все по-мрачно, все по-ниско
облаците се надвесват,
пеят, мятат се вълните
към гърма от висините.

Гръм гърми. Кипят вълните,
с вятъра те гневно спорят.
Ето вятърът обхваща
ги в прегръдките си силни
и с размах и дива злоба
ги изхвърля на скалите,
и разбива в прах и пяна
изумрудните грамади.

Буревестникът се стрелка,
черна мълния е сякаш,
облаците смело пори,
пяната с крило помита…

Ето, носи се - същ демон -
горд и буреносен демон -
и се смее, и ридае…
С облаците той се смее,
той от радост тъй ридае!

Демон с досет - в тоз грохот,
той умора вече сеща,
вярва - облаците няма
слънцето да скрият - няма!

Вятър вие… Гръм боботи…
Сякаш пламък син проблясват
облаците над морето.
Хваща мълниите морето
и гаси ги в своите бездни.
Като огнени змеици
ту се вият, ту изчезват
отраженията техни.
Буря! Ще избухне буря!

Този храбър Буревестник
между мълниите пори,
над морето разгневено
вика той - пророк победен:
- Нека силна буря тресне!