ПИСМО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ
ПИСМО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ
В този град няма друга сентенция,
само тази: „Живей и люби!”.
Ще повярваш ли? Цяла Флоренция
прекосих да те търся. Уви!
Ти се скриваше ту във сонетите,
плод на тъжната дантева страст,
ту мълчеше ехидно в портретите
на матрони с коси от атлаз.
Ту се гмуркаше с хладните статуи
във брилянтно-скоклив водосток,
ту ехтеше със струнните напеви
на пируващ класически бог.
Ти бе моята сянка, фантомната.
Аз те търсих с пламтяща глава.
Питах всички за теб. И Джокондата,
ала тя се усмихна едва.
Ще повярваш ли? Цяла Флоренция
прекосих да те търся, а ти
си стояла на село с претенция,
че Земята и тук се върти.
АВГУСТ
Денят неумолимо се смалява -
наситен е след житния пожар.
Небето е омекнало, макар
все още да превръща всичко в плява.
Земята моли дъжд.
Земята моли,
пропукана до костите от жажда.
Напуква се земята, ала ражда -
най-жилав е животът при неволи.
О, как усърдно коренът се впива
в предверията влажни на недрата.
Как търси сладостта и аромата
за зреещия плод.
И му ги влива.
Животът вкусва захарния градус,
преливащ във кръвта му първолетна,
а аз дотук достигнал неусетно,
усещам как ме близва моят август.
