Леонид Фролов

превод: Живодар Душков

Тъй близко съм, че ще ме пипнеш с пръсти.
Това съм аз, не сянката във здрача.
Денят, умит от пролетния дъжд, чевръсто,
забавно, любопитно като заек скача.
Тъй близко съм!
Дъждът нашепва своя ритъм.
Непредвидимост от природата се чака -
концерт в полето птиците изплитат.
От запад облаци редят се за атака.
Тъй близко съм!
От изток вихър спуска се стремглав,
за слънцето небето здрав е покрив.
Дъждовни капки, сякаш че бодат с игла
и гарван с грак изтърсва перушина мокра…
Тъй близко съм!
С гръд пълна дишам развълнуван.
Хлапета пускат лодка - смели капитани!
Следя играта им.
Не бързам.
Няма да пътувам,
но нещо важно предстои да стане…
Тъй близко съм!
Излишни тук са всякакви слова.
Концертът врабчов е с последен тон.
И се върти, върти се моята глава.
Уж необясним въртежът е, а знам защо!
Съзирам клен - цял обелиск изникнал.
Или пък храм във мислите ми извисен.
„Тъй близко съм!” готов съм да извикам,
а значи: близко си и ти до мен.