РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ДО ПАВИЛИОНА ЗА БИРА

Кшищоф Карасек

превод от полски: Лъчезар Селяшки

РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ДО ПАВИЛИОНА ЗА БИРА

Какво правя тук, сред тези хора,
сред тази глъчка, с мишосива шапка,
с излинял череп,
с изнежена кожа на дланите, способен
само за докосвания, за ръкостискания,
какво правя тук?
Сред тези книги, сред тази стая,
събуден внезапно от тъп инструмент,
от шума на коли и събарящи се къщи;
от тази перспектива на сгромолясващи се
и непрестанно възобновяващи се минни галерии,
пресипващи ме все по-високо и по-високо,
какво правя тук?
С последното издание на вестника,
с чадър, с протрити обувки,
с оръфани маншети на панталоните,
обгърнат от тази страст към мрака,
какво правя тук?
В тази клетка, на този остров?

И няма ли да се повторя,
и няма ли да зърна себе си в полуоборота на огледалото -
сред тези мебели, сред тази глъчка,
и няма ли да се повторя?
Няма ли да се повторя - с работническа
легитимация в едната ръка, с лична карта
и осигурителна книжка в другата,
с остатъка от последната заплата, с неизплатената
сметка за газ?
Няма ли да се превърна
в градоносен облак, в мъгла? Няма ли да изчезна?
И ще се осъществя ли - в тази клетка, в тази стая,
в тази затвореност без прозорци и врати,
в задушаващата атмосфера на тази вечер -
и няма ли да се стопя, да изчезна?
И къде ли ще съм, щом тук ме няма,
но няма ме и там? Щом с единия крак
съм затънал до пояс в лигите на думите през времето,
когато моето куче
върви крадешком към изкушението на капаните?

Ще бъда ли в безпорядъка, или пък в порядъка?
В хаоса или в разпиляността?
Какво правя сред тези хора,
сред вонята на пикоч и конски лайна,
кого очаквам, кого описвам? И какво
ще кажа,
когато ме призоват, какво ще разказвам,
какво ще занеса, с какво ще угася техния гняв,
какво правя тук?
С нащърбен нож, висящ в ръката ми,
с навити нагоре маншети на панталоните -
нима се каня да отида на риболов?
Дали времето няма да ме излъже? - и какво не правя,
размазвайки с пръсти следите по мръсния тезгях?

1967


АЗ И ТИ НЕ ОЗНАЧАВА НИЕ

Появи се внезапно.
Оглеждах внимателно
дали не крие крилата си
на стелажа, под роклята.

Говореше така красиво,
така невероятно чисто,
че думите й се закачваха
с куките на буквите за облаците.

Тичаме така бързо,
че вятърът не сколасва да ни стигне,

а тя говори ли,
говори,
говори.

28.10.2005


ВИНОВЕН Е НЕ УБИЕЦЪТ, А УБИТИЯТ

Имам желание да се изкача на планината
на границата между Чехия и Моравска област.
Вървеше като сакат просяк
по пътя за Колон.
Имаше само един крак
и гребеше с него във въздуха,
като сепия.

Ще отгатнеш ли какво лежи под камъка,
ще отгатнеш ли какво лежи под чима,
преди камъкът да бъде обгърнат от пепел,
преди камъкът да се превърне в дърво? -
попита тя.
Тишина. Тишина, която говори.

Уморен съм
от рождества.
Не се запалват свещици в стаята,
в която е светло.
Не бъди сигурен, че имаш време,
говори времето,
дивият бог.
Всеки цвят има различен вид болка.
Ако носиш в сърцето си меч,

извади го и го използвай.

Но в моето сърце няма меч.

3.06.2005


***

Нощта може да те одобри
или да те отхвърли.
Утре също е днес.

4.06.2005


***

Някои неща са резултат от липсата на други.
Любовта например. Идва време,
когато
мъжът поглежда жената
и възобновява
мита за потопа.

Всички в тази стая
се познават от зората на събитията.
Царят изяжда ябълката
и е изгонен от Рая -
Бог го е объркал с Ева.

Употребата на чукчето предрешава прецизността
на движенията.
Видях веднъж кафез, който търсеше птицата.
Най-лош съм в това, което върша най-добре
(сънувам сън, който се оказва плагиат).

Някои събития са резултат от липсата на други.

14.11.2005


НАЗАД

Когато се свършат конете,
и играта ще свърши,
каза Карпов. Шахматната дъска
приличаше на лабиринт,
в който блуждаеше човешката мисъл,
освободена от белтъчното вещество, от любовта
и вика.
За госпожата, драга графиньо,
ще поваля царете
и ще заповядам на котките да хвърчат,
добави.
Това бе в един друг живот,
в друг сън.
Любовта се появяваше за момент
и след това изчезваше.
Приятелите ми се появяваха за момент
и след това се отдалечаваха.
За момент. Завинаги.
Пътешествах за здраве
до тъмните води
и се връщах в кафеза си.
За това, което вършех,
ми беше нужна светлина от черна свещ.
Черна светлина,
черна свещ,
черното слънце от Нервал.
Пейзажът на глухите асоциации.
От шейсет и осемте аз и ти,
кои сме всъщност ние?
Азбуката е блато, тресавище.
Влезли в него веднъж,
с мъка измъкваме краката си.
Единственото спасение е понякога
да зарежем обувките в тинята.

8.07.2005


СКРИТ В КОЖАТА НА НАСЕКОМО

Любовта е древна човешка песен,
състояние така могъщо,
че може би тя удържа звездите
на небосклона.
Но за да обичаш,
трябва да имаш смелост.
Слушах котките надвечер -
всички пееха мелодия на Росини.
Средата на хлебчето трябва да бъде издълбана,
ям само кората,
каза една много сериозна жена.
Най-важното е да опознаеш своите граници
и да се опиташ да ги прекрачиш.
И да не допуснеш душата ти
да се умори по-бързо от тялото.
Дали щастието се осланя на това
да имаш добро здраве
и слаба памет?
Всичко, което е съвършено, расте бавно.
Започнахме с Моцарт,
завършваме със “Залезът на боговете”.

21.06.2008


ПУНИЧЕСКИ ЛАТИНКИ

Както мнозина стари хора, си мисля,
че сме само минувачи
в света без Бога.
Плюя си в лицето, когато си припомня,
че ми хареса някога
виенето на американските поети.
Поезията не е кенеф.
Тук всеки фантом е извадка от табу.
Ако се случи така, че ти се присъни някаква сричка,
спира да бие часовникът на сърцето.
Чувам как някой напълва ваната
на три напречни улици оттук, а те ми казват,
че имам проблеми със слуха.
Така или иначе, всичко, което е истинско
дължа на майка ми.

Има поверие, че можеш да угасиш пожар,
ако хвърлиш в огъня дъждовник.
Аристотел е наричал дъждовните червеи червата на земята.
Ако поетите, както е искал Платон, са щурци,
всички ще свършим в копривите.

16.02. 2016
Закопане