Александър Герасков

Когато бях ученик, чувствувах голяма болка от оскъдицата на средства за купуване на книги. Дори книгите, нужни за обучението, не можех всякога да си набавя както трябва, камо ли да си купувам научни и литературни произведения.

Доколкото ми беше възможно, използвах обществените и училищни библиотеки.

Но си мечтаех: ще порасна, ще почна да печеля и ще си купувам всякакви книги. В края на моя живот ще имам великолепна библиотека, сред която ще умра, оставяйки я на наследниците като голямо богатство за духовна работа.

Но мечтата ми не се сбъдна. Не че не пораснах. Не че не почнах и да печеля. Не че поех пътя на една професия, отдалечена от книгите. Напротив - станах учител и днес имам нужда от много книги. Такива, обаче, не мога да купувам.

Скъпотия така бързо и така майсторски изсмуква до последния лев заплатата ми, че за културния глад остават само два-три вестника и две-три списания, че и тях с мъка изплащам.

И разбрах: за да може човек да купува книги, не е нужно да има духовен глад, а трябва да знае да печели повече пари. На това изкуство, обаче, не ме научиха в никое училище, а аз бях толкова наивен да мисля, че и без него може.

Ако понякога се утешавам малко, то е само, когато посетя някой голям богаташ и видя, че в къщата му има много скъпи и много излишни неща, но няма книги. Изглежда, че тези пък, които имат много средства, нямат нужда от книги.

Може да се каже: - Горката книга! За гладните тя е скъпа и недостъпна, а за ситите - непотребна.

Днес, след 20-годишно учителствуване, клоня към примирение, защото разбрах, че за да може човек да има богата собствена библиотека, са нужни много средства, които един беден учител в никой случай не може да има.

Значи това не е само моя лична грешка, а съдба, предопределена от лошите условия.

в. „Литературен живот”, г. 3, бр. 5, 26.01.1943 г.