Александър Герасков
Александър Михайлов Герасков (Александър М. Герасков, Ал. М. Герасков), български прозаик и драматург, е роден през 1897 г. в Брезник. Израства в бедност. Работи повече от 20 г. като учител в град Берковица. Сътрудничи на в. „Литературен глас”, сп. „Гребец”, сп. “Детска книга на книгите”, сп. “Светулка”, в. „Литературен живот”, участва в антология „Светлоструй”. Член на Съюза на писателите от провинцията. Първите му книги са издадени във Враца. Съчинения: „Подземният дворец: Юношеска приказка: Драма в 4 действия” (1925), „Царските синове: Драматизирана народна приказка в 3 картини” (1926), „Велика обич: Побългарена и драматизирана източна легенда в 4 картини” (1926), „Синът на звездоброеца: Драматизирана приказка в 5 сцени” (1931), „Малкият съдия: Драматизирана приказка от Хиляда и една нощ за юношески театър в 5 картини” (1931), „Елмазите: Драматизирана приказка за юношески театър в 4 сцени” (1934), „Царица Драгойна: Драматизирана родопска легенда за юношески театър в 4 сцени” (1934), „Пристанала: Драматизирана Ботева песен в 4 действия” (1937), „Гибел. (Бойко бъчварят): Пиеса в 4 действия: Драматизация на стихотворението „Бойко” от Пенчо П. Славейков” (1943, 1947), играна във Враца, Берковица, Видин и др.
Публикации:
Проза:
ГЛУПЦИТЕ/ брой 87 септември 2016
Публицистика:
ЗА ДА МОЖЕ…/ брой 87 септември 2016