ПОСЛЕДНОТО ВРАБЧЕ
ПОСЛЕДНОТО ВРАБЧЕ
Последното врабче стои на клона
и въпреки че топъл е сезонът,
настръхнало е, гледа уморено,
и сякаш със съдбата примирено.
Но някой от тълпата минувачи
съглежда го и струпват се зяпачи.
Заснемат го с мобилни телефони…
Пристигат журналисти с микрофони…
- Приятелю, предаваме на живо.
Къде изчезна племето ви сиво?
Във друго измерение ли мина
или пък емигрира във чужбина?
- И питате!? Семейството ми клето
изпратихте го във небитието.
Отровихте небето и земята,
но ето - идва време за разплата.
Че доста се стопявате и вече
във мен май виждаш себе си, човече!
Врабците съжалявате? Едва ли!
А тук ще се преселят папагали.
СРЕЩА С ПЕГАС
До блока ни, на паркинга пред нас,
спокойно се разхождаше Пегас.
Донесох му във тенджера вода,
дори не ме погледна, за беда.
Предложих му една филийка хляб,
не реагира, сякаш беше сляп.
Опитах с житце, леща и фасул,
подмина ме. Дали не ме е чул!?
В очите му блестеше слънчев лъч.
Едва не ме отнесе с мощен къч.
Той в миг отлитна, пляскайки с крила,
трошейки фар на близката кола.
Заби безумно моето сърце -
оставил ми бе мъничко перце.
ЗИМНА РАПСОДИЯ
Селцето побелява тази нощ.
Снегът блести в очите девствен, пресен.
На бруса стар стопанин точи нож
и еква
свинска
лебедова песен.
Юнаци десет влизат сякаш в бой.
Изтече днес мандатът на шопара.
Килата двеста всякак хваща той.
След малко
замирисва
и на скара.
Един го пърли, друг полива с тас…
Работят бързо яките момчета.
Не е изтекъл още даже час,
прасето
разфасоват
на парчета.
В багажниците мятат плешка…бут…
Прибират всичко дядовите внуци.
Те ненапразно хвърлят този труд -
ще виснат
по терасите
суджуци.
Стопанинът с въздишка се прости.
Все пак опита някакво мезенце.
Във кочината някой пак грухти.
Оставиха му
мъничко
прасенце.
В ПРИКАЗКАТА
Реших да стана приказен герой,
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих във брой,
извая златна ябълка красива.
На клон висок със тел я закрепих.
Препасах сабя, взех си боздугана.
Кафета осемнадесет изпих,
сърцето ми подскочи до тавана.
Зачаках аз, но ето, че под строй,
чиновници пристигат от съвета.
Под вежди гледат строго. ,,Боже мой!”
Разгръщат папки, вадят досиета.
И разпит се започна - цяла нощ.
Кой номер имам на електромера.
А данъци платил ли съм до грош.
На ризите ми кой им е размерът.
Изискват документ след документ
и всеки парафиран поотделно.
Оказва се дори, в един момент,
че имал съм и сбъркано кръщелно.
Поискаха ми първи млечен зъб
и тест за СПИН със данните ми лични.
Свидетелство, че мечът ми е тъп.
Билет за лов на твари екзотични.
Те ябълката взеха с протокол,
че нямам право да я притежавам.
Накрая се оказах с глоби - бол.
Дано не трябва да ги излежавам.
С патрулката закаран бях у нас.
Посрещна ме угрижена жената.
Въздъхна и прошепна с тъжен глас:
- Наистина си срещнал ти ламята!
ВЕЗУВИЙ
Какъв прекрасен, топъл, слънчев ден!
Пристъпвам бодро в леките сандали.
С усмивка спирам. Виждам как пред мен
две пеперуди танц са заиграли.
Известен и почитан в Херкулан -
изписвам на богатите портрети.
Кесията на тежкия колан
издута е от златните монети.
Но ето - гръм след гръм… и пак… и пак…
Вълна от сива пепел ни залива.
Потъва всичко в черен лепкав мрак.
Кой казва, че смъртта била красива?
Панически в мазе се озовах.
Сърцето ми от ужас ще се пръсне.
Таванът скърца и се сипе прах.
За път навън е вече много късно.
Патрициите ни живеят в грях -
отдавна и отлично ги познавам.
Везувий е сърдит заради тях.
Нима и аз гневът му заслужавам?
Признавам си - не съм светец голям.
Навярно често дразня боговете.
След два ритона вино съм пиян
и падам на хетерите в нозете.
О, Юпитер, кръвта ми леденей.
Все още млад съм. Искам да живея!
А вчера се завърнах от Помпей.
Да бях останал, щях да оцелея.
