Иванка Павлова

Сега не ти трябва нищо вече,
дори и ватенка за зимния вятър.
Стоиш каменен и обречен,
безалкохолен и без приятели.

Каза ни сбогом, дотука!
Свърши газта за фитила.
На ничие сърце не почука -
свърна към надгробната могила.

Понякога в празната стая
със сянката ти Мария говори.
Стига ли й това - не зная.
Оцеля Владимир - твоят корен.

Оказа се свой и потребен -
поезията ти неконюнктурна,
от България мощ загребала,
нахълта изведнъж в литературата.

Помете зависти и злословия:
с плетене на венци са заети
по волята на историята
с прехапан език враговете ти.

Какво можем сега да прибавим
към твоята дълготрайност? Нищо!
Може би да вървим по-изправени
и да не говорим излишно.

29 май 1980 г., Димитровград