Йордан Атанасов Русков, български поет, е роден на 19.02.1926 г. в град Плевен в семейство на бъчвар. Учи в родния си град. Израства и живее в Пловдив, където завършва гимназия през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на сп. “Детски живот”, “Светулка”, “Другарче”, “Простори”. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. “Българска реч”, в. “Вечер” и др. Работи като общински служител и библиотекар в градската библиотека. През 1956 г. е студент в Софийския университет. Излежава 3,5 г. в затвора във връзка с унгарските събития. Години след прекъснатото му следване завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар. Съчинения: “Звярът в бабиния двор” (за деца, весели случки, 1946, 2 издание - 1947), “Букви и книги” (стихове за деца, 1948), “Баба Костенурка и нейната хурка” (приказки за деца, 1954), “За работните е хляба” (поема за деца, 1954), “Пъстро венче” (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки за деца, 1956), “Нов приятел” (поема за деца, 1959), “Небивалици” (весели стихове) (за деца, 1972), “Без ореол” (сатира, 1991), “Съдбовни прозрения” (лирика, 1992), “Гущер на курорт” (приказки в стихове, за деца, 1995), “Влюбени слънца” (лирика, 1996), “Ден с очи засмени” (стихотворения и небивалици, за деца, 1999), “Цветя на злото. Из хербариума на ДС” (документална, 2000), „Демокрация по шорти” (2000), “Нектар от доброта” (лирика, 2001), „Усмихната сълза. Поемки за деца” (2002). През 1991 г. е възстановено членството му в СБП. Носител на наградата “Пловдив” за 1991 г., орден „Стара планина” (2001), унгарския „Рицарски орден за храброст” (2006). Почетен гражданин на Пловдив (2001). Умира на 1 август 2010 г. в Пловдив.

Публикации:

Поезия:

ОБЛАЦИТЕ/ брой 137 април 2021

Литература за деца:

КАТО БЪЛГАРСКИ ДЕЦА/ брой 87 септември 2016

СНЯГ ВАЛИ…/ брой 100 ноември 2017