ЛЕТЕЦ

Валерий Черкесов

превод: Георги Ангелов

ЛЕТЕЦ

Бившият военен летец
вечер седи на пейка до входа
и гледа със сълзящи очи звездното небе,
сякаш чака, че някой от загиналите му другари
ще долети и ще го вземе…

——————————

***
Цял живот
чака своя старец Державин.
…Сам стана старец.

——————————

***
Всеки път,
когато от мама дълго няма писма,
отивам в храма
и паля свещ
пред лика на Божията майка.

Нищо не искам.
Мълча.
Знам:
Светата Застъпница
ме разбира без думи.

——————————

МАЛЕЕВКА. 1991

- Аз помагам само на силните! -
казваше московският критик,
станал име
покрай покойния Слуцки,
докато се разхождахме
по песъчливите пътечки на Малеевка.

Той беше нисък,
настръхнал като врабче след дъжд,
пушеше смрадлив „Дымок” и дрънкаше:
- Гумильов не става и за калфа на Ходасевич.
А аз, преобръщайки в ума си неговата фраза,
съвсем не можех да разбера:
за какъв дявол му е на силния
помощ от литературно джудже?

——————————

ИЗЧЕЗНАЛ БЕЗСЛЕДНО

Той би отишъл
да се поклони на тъжното хълмче,
под което баща му
е заспал завинаги -

най-сетне би изпълнил
желанието си,
но не знае къде.

Той би показал това място
на своите потомци.
Може някога да
поменат дядо си
с чаша,
със сълза.

Отдавна е
замлъкнала войната,
но в сърцето му
тя не е стихнала,
с гореща отломка боде го:
къде ли почива баща му?…