ЛЕТЕНЕ НАСЪН

Наум Кислик

превод: Найден Вълчев

Не ме пускаха мен във чужбина,
мен държаха ме все под око.
Ха речеха - па нека замине,
в миг се сепвах: ами, ако…

И със мен посивяваше бавно
моят нисък отечествен праг,
дето беше умряла отдавна
всяка мисъл за полет и бряг.

Че аз птица не можех да бъда,
че стоеше пред мен птицелов
и че само насън бях осъден
да политам, пиян от любов.

Тези полети в синя омара
и сред слепия свят на нощта
ме спасиха до бялата старост
на живота си да долетя.

Долетях. И се люшкам над здрача,
и летя, и кръжа над града,
дето имал съм чест да проплача
под съдбовната моя звезда.

Но откъснат от черната глина
и от земна опора лишен,
виждам само студена чужбина
и пред мен,
и зад мен,
и под мен.