интервю на Евгений Чьорних с историка Андрей Фурсов

превод: Татяна Любенова

Вторият вариант е по-малкото зло, смята историкът

Начало на разговора с Фурсов за скритите шифри на епохата - “Горещото лято - 2016!Планетата директно върви към Трета световна?”; “Перспективата на Запада - “пир на лешоядите” след “бурята на мечовете”.

О, СПОРТ, ТИ СИ МРЪСНА ПОЛИТИКА!

- Андрей Илич, по-рано заявихте, че “бурята на мечовете” на западния Олимп ще бъде все по-силна. А след нея ще последва “пир на лешоядите”. Буквално като в модните романи на Дж. Мартин за “Игри за власт”. Такава пророческа фантазия за схватката между англосаксонския и западноевропейския престол в наши дни. Само че тази буря все повече обхваща Русия. Натискът идва по най-различни линии, включително спортната. Имам предвид опитите на МОК да не допусне руските спортисти на Олимпийските игри в Рио. Част от нашите спортисти, уви, се оказаха зад борда. Но “кошмарът на очакването” (ще ни пуснат - няма да ни пуснат!) навярно си оказва своето влияние върху резултатите на тези, които в края на краищата са допуснати до Игрите. Да не говорим, че се опитват да изпързалят и лишат Русия от медали на престижната Олимпиада.

- За всички е ясно, че това е политическо нареждане.

- Не случайно министрите на спорта на 18 страни от Евросъюза и Норвегия, в навечерието на Олимпиадата, призоваха въобще да бъде изключена Русия от всички международни състезания. И в първите редове на гонителите са Балтийските страни, Полша, Великобритания… Не е ли оттук и безчовечното решение да не се допускат хората с ограничени възможности до участие в Параолимпийските игри в Рио?

- С такива обвинения, които са повдигнати срещу руските спортисти, може да бъде обвинен почти всеки в Големия спорт. Вече няколко десетилетия  това в голяма степен е фармакология. В последната трета на ХХ век лидер по тази част беше ГДР. След нейното поглъщане от Западна Германия, гедеерските фармаколози бяха заплашени от забрана на професията им. Но не пропаднаха. Много направиха китайците - резултатите са видими. Фармакологията е разпространена даже и в не толкова големия спорт. Например, още през 1990-та в нашата люберецка люлка, където аз тренирах, за тази “механика” добре знаехме от западните списания по културизъм.

- Опитвали ли сте?

- Разбира се, че не. Първо, унищожава се черният дроб. Второ, никога специално не съм помпал мускули - с възрастта това се превръща в тлъстина, намалява се и рязкостта на удара. По-добре да се тренира силовата издръжливост и реакция, особено - нервно-психологическата.

Та така, много спортисти в света приемат забранени препарати, но притискат за това кой знае защо само руските.

Но моите претенции тук не са към англосаксонците и тяхната подлизурковщина - те си играят своята игра, -  а към нашите спортни функционери. Ситуацията с обвиненията по адрес на спортистите на Руската федерация се очерта отдавна. Следователно, към активни действия трябваше да се премине още тогава - да се работи с юристи, оперативно да се разгърне информационна кампания, и при това не само отбранителна, но и в настъпателен план. Какво, американските спортисти да не би да не ползват аналози на забранените препарати? Както се пее в една руска песен: “При всяка несполука - на удара със удар, иначе успеха няма да го видиш!”

Но нашите спортни чиновници нищо не направиха. Скриха се, няколко месеца предъвкваха, с извинение, сополивиха се, надявайки се, че всичко ще се разнесе. Но не се разнесе! За местата си се бояха те, а не за Родината. Защо ние въобще позволяваме някоя си WADA (Световна антидопингова агенция) да ни диктува своите условия, да ни проверява? Американците отпратиха тази организация далече-далече.

- Е, това е Америка!

- И Русия  също не е за подценяване, а е огромна държава. Защо малката Белорусия намери асиметричен отговор за дисквалификацията на техния отбор по гребане. А голямата Руска федерация, виждате ли, така не може, нейните чиновници имат други отношения с WADA - отдолу нагоре. По този повод започват да се прокрадват всякакви недобри мисли. Защото спортът е не само политика, но и бизнес. Не много чист, при това.

Един от аспектите на сегашния олимпийски скандал - некомпетентност, непрофесионализъм, неповратливост и липсата на патриотизъм в чиновниците на РФ. Впрочем, нима само в чиновниците? Сборната на РФ за Евро-2016 във Франция сполучливо бяха нарекли “сбирщина от хилави милионери”. Тук също няма нито професионализъм, нито патриотизъм, нито срам - достатъчно е да си спомним случката с двама наши играчи в Монте Карло.

Нито професионализъм, нито срам - това се отнася и до историята с празнуването на випускниците на Академия ФСБ при завършване на обучението им. А нали те са бъдещият елит на нашите спецслужби, които трябва да защитават националните интереси на Русия. Могат ли, ще защитават ли националните интереси тези, за които идеалите и ценностите са луксозен живот а ла Запад, екстравагантни яхти, високоплатени длъжности, “повишения, приеми, воаяжи” (Висоцки)?

Най-уязвимото място на всяка система е подсистемата защита, тоест спецслужбите и армията. Неслучайно в историята на Русия мащабните реформи, като правило, предполагащи сериозни промени в характера на управляващия елит, са били успешни само в този случай, ако е била успешна реформата в репресивния и военен апарат. Успехът в тази сфера изтегля всичко останало, даже е позволявал да се преодолеят негативите. А неудачите са обричали системата на провал.

- Примери, моля. Успехи, провали.

- Успехи - създаването на стрелецката войска при Иван Грозни, армията и гвардията при Петър Първи. Гвардията, впрочем, след неговата смърт почти 40 години е удържала тресящото се руско “женско царство” на Екатерина Първа, Анна и Елисавета. Създаването на Червената армия през 1918 г. А например военната реформа от 1874 г. на Александър ІІ се проваля, в крайна сметка, с цяла Русия в началото на ХХ век.

“ОСМЕЛЯВАМ СЕ ДА ДОЛОЖА, ИДИОТ!”

- Е, сега нашите силоваци имат добри заплати, за разлика от учителите. Които премиерът Медведев преди дни посъветва да захванат бизнес, ако не им достигат средствата за живот. А кой ще учи децата, бъдещето на Русия? Неслучайно, съветът на премиера предизвика голяма възбуда сред хората, мигновено бяха събрани повече от 2000 подписа за неговата оставка. Но де да беше работата само в премиера! Вицепремиерът по социалните въпроси госпожа Голодец заяви, че са твърде много в Русия хората с висше образование, не трябвало да са толкова. И ето, че “изтече” от правителството, казват, че от следващата година  ще бъдат намалени бюджетните места в руските вузове, масово ще бъдат уволнявани научни сътрудници. Привеждат се и конкретни цифри. Министерството на образованието и науката, разбира се, всичко опроверга. Но ние сме умни хора, разбираме, че подобно “изтичане” с последващо опровергаване се прави неслучайно. Сондира се общественото мнение, подготвят го да привикне с мисълта за неизбежното. Както това беше със слуховете за повишаване на пенсионната възраст. Няколко години властите категорично опровергаваха това, а сега всичко е ясно - ще я повишат скоро. Въпрос към Вас, Андрей Илич, като към учен, преподавател - какво става с образованието в Русия?

- Върви процес на разрушаване, от глупост или съзнателно - в дадения случай е без значение. Мисля, че го има и едното, и другото. Както разузнавачът Леонид Владимирович Шебаршин отбелязва - не трябва да се търси лош умисъл, където цари глупостта. Аз му възразих: глупостта е най-добрата маскировка за лошия умисъл. Помните ли как беше при Швейк на Хашек: “Осмелявам се да доложа, идиот!”

- А от идиот какво да търсиш?!

- ЕГЕ и Болонската система - не просто примитивизация на знанията, а неговата варваризация, резултатите от която обективно лишават Русия от победни перспективи в бъдеще. Затова настоявам: “творците” и реализаторите на тези системи у нас, в страната, трябва да понесат наказание по законите на военните времена. Мисля, че ако Русия се съхрани, това ще се случи.

Впрочем, не малко хора работят за поражението на нашата страна - за тях това е единствения шанс да скрият престъпления, които са без срок на давност. Но рушат не само образованието - науката, здравеопазването. Ако целта на “реформата” в това здравеопазване е да се намали населението, да се отървем от старите и болните, то тя е успешна. Жалко, че самите “реформатори”, лекуващи се зад граница, няма да попаднат в нея.

ФАНО (Федералната агенция на научните организации в Русия) в кратък срок съумя далече да стигне в разрушаването на Руската Академия на науките. Наистина, рушат те основно вече наклонените сгради. Противостоят им персони от ранга на М. С. Келдиш или А. П. Александров, изглежда, до смърт страхуващи се не толкова от голямото началство, а от Тройките, които са поставени над тях. Иска ми се да попитам: а чувство за човешко и професионално достойнство има ли?

- През пролетта на 2014 г. дадохте голямо интервю в “Комсомолка” за ситуацията в Украйна. Роптаехте срещу бездействието тогава на руските посланици в Киев Черномирдин и Зурабов, за разлика от техните активни американски колеги. Изпуснахме ли Украйна! Най-накрая отстраниха Зурабов.

- Разбира се, по-добре късно, отколкото никога. Но работата вече е свършена. Украйна е загубена, и както е видно - за дълго. А ако на американците им се удаде проектът за новата Реч Посполита с център Полша, то въобще няма да е за много дълго. Но аз не съм чул на Зурабов да е потърсена отговорност за медицината и за Украйна. Безнаказаността на чиновниците не е довела до добро нито една система.

- Какви още болни точки, пречещи за развитието на страната, виждате като историк?

- Мисля, че тези точки ги вижда не само историкът, но всеки здравомислещ човек. Социалната несправедливост и неравенство, издигнати в принцип. Вече не просто корупция, а срастване на определени сегменти от властта с криминалитета, тоест криминализация на властта.

Управляващият слой, огромната част от който не асоциира себе си с Русия и руския културно-исторически код. Смешно е да гледаш някои официални “патриоти”, които едва ли не се разкъсват на телевизионния екран за матушка Рус, знаейки, че децата им се учат на Запад, че вече достатъчно дълго живеят там или пък изобщо имат чуждо гражданство.

- Да не говорим за вилите в Маями, на Лазурния бряг, жилища в Лондон, имения в Австрия…

- А децата на големите чиновници зад граница, особено на територията на нашия най-голям геополитически противник - това вече е “прозорец на уязвимост”. Както казва помощникът на президента Никсън Чък Колсън, ако сте хванали някого за гениталиите, останалите части на тялото ще се предадат сами.

Аз посочих три точки. Всичко останало произтича от тях: икономика, здравеопазване, наука, образование.

Проблемът на огромна част от управляващия слой на РФ е още и в това, че в социокултурен план това са маргинали, по светоусещане - еснафи, дребни буржоа, докопали се до едра собственост или, като минимум, до разпореждането с нея, а социално са си останали дребни.

Този разрив се запълва с презрение към низините и свински възторг към върха, какъвто за тях стана Западът. Техните чувства към него ми напомнят възторга на бандита Джон Колорадо от филма “Златото на Маккенън”.

Джон грижливо пази вече превърналия се в дрипа вестник “Парижки живот”, където  са показани развлеченията на милионерите в Париж, подскачащите и канканиращи девици. Но, в края на краищата, както казва един от героите в “Любов Яровая”, “пуснете Дунка в Европа!” Но само с предварителна конфискация на натрупаното тук имущество.

“НИЕ ЗА ТЯХ СМЕ ЗАВИНАГИ ЧУЖДИ!”

- Сакралният въпрос, Андрей Илич. Защо Западът така не обича Русия? Нея периодически я слагаха и слагат на една дъска с фашистка Германия, сега с ИДИЛ.

- Западът не ни обича отдавна и упорито. Като православни, като руси, като поданици на самодържавна империя и като граждани на СССР - затова, че ние сме такива, каквито сме. Руси - единственият незападен народ, който не само не легна пред Запада, но и създаде алтернативна на него европейска (което е принципно важно!), не западна, цивилизация с велика култура и могъща военна техника.

Балансът във военните стълкновения със Запада през последните триста години и досега е в наша полза. Ние не кипим от възторг от това, от което примират на Запад - частна собственост, индивидуализъм, търговия. Както пееше в емиграция Александър Вертински, “ние за тях сме чужди завинаги”.

- Затова и той се върна в родината през тежката 1943-та.

- Социалната справедливост, в качеството на главна ценност, никога няма да ни позволи да признаем налапаното през деветдесетте години за легитимно, а негодниците, раздробили страната - за сериозни бизнесмени. На Запад знаят, ние винаги ще бъдем такива, каквито сме, а това им е неприятно.

Затова, както отбелязва началникът на външното разузнаване на СССР Л. В. Шебаршин, на Запада от Русия му е нужно само едно - да я няма.

Стратегически, в дългосрочна перспектива - да я няма. Тактически РФ е нужна на Запада като резервна територия, като театър за военни действия - за всеки случай - против Китай. На определена част от западната върхушка Русия е нужна като допълнителен инструмент в тяхната “битка за върховенство”. Но за да функционира даже в такова качество, е необходимо да станат промени в руската управляваща среда.

Но нека поставим въпроса иначе. А за какво и е на Русия обичта на Запада? Вие, например, искате ли да ви обичат педерасти, лесбийки, педофили, феминистки, общочовеци, наркомани, любители на “паяците и червеите са повече от човеците”, трансхуманисти, глобалисти, въобще слабаци и които даже жените си не могат да защитят от чужденците и искат да бъдат домашни работнички?

На мен лично не ми се иска. Нека да обичат със своята извратена любов когото искат други, сливайки се с него в екстаз и да приемат екстази.

Сегашният Запад - това е постзападно, постхристиянско общество, неспособно да защити своята идентичност, идващо от панаирите на историята. Съветският фантаст Александър Беляев има такъв роман - “Човекът, който изгуби лицето си”. Западът практически е изгубил цивилизационното си лице.

ПОКОЛЕНИЕТО «РАМЩАЙН» НЕ ОПРАВДА НАДЕЖДИТЕ

- Обосновете се!

- Освен чрез хищническото ограбване на слабите, Западът стъпва през предишните векове върху “петорна” основа. Християнската вяра (в дадения случай не е важно дали протестантство или католицизъм); семейството; труда (трудовата етика); желязна социална дисциплина, европейска идентичност - национална и общоцивилизационна.

Какво виждаме днес? Затова, че Западът е постхристиянско, а аз даже бих казал пострелигиозно, общество, е написано много. За едно-друго се борят все още католиците, но и те предават позициите. Налице е криза на брака и семейството. Триумф на ЛГБТ-съобществата.

- Съгласен съм. Едно от главните постижения на Обама за два президентски мандата е легализацията на еднополовите бракове в САЩ. Европа взема пример от по-големия брат!

- Средният европеец даже не иска да се труди, за това има араби, негри, турци. Помня, в началото на ХХІ в. обсъждахме въпрос за мигрантите с политолози на една малка страна, където имаше референдум за процентна квота на мигрантите.

Народът гласува за висок процент. На моя въпрос „защо”, отговорът беше прост: а кой ще работи като чистач, водопроводчик, монтьор, просто работник в завода, “сините вратовръзки” ли? Вместо труд - живот на кредит, необуздано потребление като смисъл на живота, тотално консуматорство.

Но нали всичко това означава загуба на смисъла на живота, а това не е нещо друго, а като цивилизационна смърт. Социалната дисциплина на европейците  е заменена от распуснатост, неточност и всепозволеност, което добре подхожда на маниера и навика на неевропейците. За каква национална или цивилизационна идентичност може да става дума?

Както отбелязва известният английски писател и журналист А.Т. Уилсън, ако по времето на Елисавета ІІ Британия престана да бъде британска, то по времето на премиер-министерството на Тачър Британия се превърна в ничий дом.

Мюсюлманският проблем във Франция, тезата на Меркел, че към 2050 година в Германия няма да има немци, а ще бъдат общоевропейци - всичко лежи върху едно крило на унищожението, разтварянето на европейската идентичност.

Сега мястото на идентичността заема ТПМ-комплекса, по-точно, синдромът “Толерастия, Педерастия, Мултикултурорастия”. И това сочат за истински европейски ценности? Та истинските европейци, триста години назад, за такова нещо биха ги изгорили на клада. И нас се опитват да хранят с тези “ценности” в качеството на европейски. Макар че де факто в днешна Русия и досега са съхранени европейските ценности, благодарение на съветската система, която успешно ги е консервирала.

Въобще днешната ситуация с нещо напомня за ситуацията с църковната реформа на патриарх Никон в средата на ХVІІ в. По замисъл на Никон и стоящият зад него цар Алексей Михайлович, реформата се състояла в установяването на единен тип богослужение.

Като за образец се взема съвременния (т.е. ХVІІ в.) гръцки богослужебен чин, считан, за разлика от руския, за истинен. На практика всичко е било точно обратното. Да се поправят руските богослужебни книги в ХVІІ в. е било необходимо не по съвременните гръцки, а по старинните руски, където е бил зафиксиран де факто истинския гръцки образец.

За половин хилядолетие и повече, преписвачите не само в Русия, но и в Гърция, допускали неволни грешки, неточности, и затова образец са били именно староруските книги. Но Никон и гърците, (и стоящите зад последните йезуити), настоявали на това, че истинският образец са съвременните гръцки богослужебни книги. Добре е известно, че Никоновата реформа - разривът със старината - по същество става генерална локална (църковна) репетиция за Петровите тотални реформи.

По аналогичен начин сега ценностите на европейската цивилизация се съхраняват в Русия. Сегашният “постзапад” е носител или на антиевропейски ценности, или изобщо на антиценности. Опитвайки се да ни натрапят чрез своята агентура деградиращите “ценности” като истински европейски, нас пак се опитват да ни изиграят като историческо „тука има - тука няма”.

- Наистина ли всичко е толкова безнадеждно в благословения Запад?

- Там има здрави сили - в тази Германия, на изток, където е жива още паметта за ГДР и социализма. Както и в други страни. Но тези сили не са на коня. Да, натрупаните от предците тлъстини позволяват на Запада още да надува бузи и да се изхвърля, но това няма да е за дълго. Рано или късно ще започне нещо като “бурята на мечовете”. Моите надежди към поколението на немската рок група “Рамщайн” не се оправдаха.

“АВРОРА” СЕ ВЪРНА

- Какво чака Русия в тази “буря на мечовете”?

- Вариантите са два. Или Русия окончателно ще се разпадне, с перспектива русите да изчезнат исторически, или ще се възроди на нова основа.

Възраждането е невъзможно при съхраняване на либералните правила, от които е уморен не само нашият народ, но и определени сегменти, кланове от върхушката на световната капиталистическа класа, глобално властващите елити. Обективно в тази “шесторка” са глобалните финансови спекуланти, лихварите, рязко усилили своите позиции в света след разрушаването на СССР.

Протежето на спекулантите е Х. Клинтън. Затова каспарови и прочие наши либерали, така ненавиждат Тръмп. Така или иначе, в обозримата перспектива, лихварите ще си заминат (алтернативата им е само една - да рискуват с война), и това ще сгромоляса техния слугинаж в целия свят, включително и в РФ.

Разбира се, ако властта в РФ не направи това по-рано, в режим “насрещен план”.

За това, че “пиленцата от гнездото на Елцин” нямат бъдеще, че те не се вписват в позитивния вектор за развитието на Русия, (и затова са готови да дадат страната на лихварите), не си струва дори да се говори. Те имат само настояще - настояще да изпият съветското наследство, което заливат с кал, ползват се - и заливат. Както е известно, ядат и мърсят на едно и също място само свинете. Какво да направиш със свине?

Русия е бременна със сериозно преструктуриране на управляващия слой, ако можем да се изразим така. Или да употребим любимата думичка на “реформаторите” - оптимизация. Понеже този процес е закъснял, той може да се случи само в режима на 1917-та или на 1937-ма.

- През следващата година се навършват 100 години от Октомврийската революция. По този повод сред народа се чуват много горчиви шеги. И то, като че ли напосоки, крайцерът “Аврора”, след двегодишен ремонт, се върна преди дни на своята вечна местостоянка. Което добави още шеги и двусмислици в коментарите, от типа на: “Аврора” е готова за нов залп!… А ако говорим сериозно, какви предпоставки виждате за повторение на 17-та?

- Повторения в историята няма. Има еквивалентни ситуации. РФ прилича едновременно на царска Русия от последното двадесетилетие от нейното съществуване и на силно влошеният Съветски съюз от последното му десетилетие. Но повече, разбира се, на първата: социална поляризация, финансово-икономическа зависимост от Запада, прозападен елит, отсъствие на ясна стратегия за развитието на икономиката и политиката.

Сами по себе си тези фактори не водят до революция. Макар че рязкото изменение на ситуацията, например война или просто остра външно-политическа нестабилност, могат да станат искра за възпламеняване. Каквото точно се е случило през 1917-та. Но от историята явно никой не се учи, особено тези, които пък и не я знаят.

ВИСШИТЕ  РЕВОЛЮЦИОНЕРИ

- 1937 - “черните ями” нощем, извънредните “тройки”, ГУЛАГ…

- Тази “триада” стана такава “дебела лъжа” по отношение на сталинския СССР, като другата - “хайвер, балалайка, тройка коне” - за дореволюционна Русия. Аз имам за сталинската епоха други асоциации: Чкалов, Днепрогес, “Широка страна моя родная”, филмът “Александър Невски”, червеното знаме на победата на Райхстага. Говорейки за 1937-ма, имам предвид не разстрелите, разбира се (макар да не съм привърженик на отмяната на смъртното наказание - ще видиш защо!), а ротацията на кадрите и наказването на корумпираните.

В своята история Русия няколко пъти се е сблъсквала с необходимостта от радикални промени - иначе крах, вътрешен и външен. Промените могат да станат или във върха, или в низините. “На върха” - това е, когато много или малко кардиналните промени са инициирани от властта.

Реформите, ако са строги, остри, с натиск върху части от господстващите групи чак до физическото им отстраняване, ако е необходимо - това е революция от върха. “В низината” - това е революция, променяща социално-икономическия строй, класата във властта и т.н.

В дореволюционна Русия революциите от “върха” са били въведени от опричниците на Иван Грозни, реформите на Петър Първи и Александър ІІ. Александровските реформи се оказват в крайна сметка провалени. Те консервират социалната криза в интерес на самодържавието и в резултат получават революция, отначало в 1905 г., а по-късно през 1917 г.

Октомврийският преврат (така тези събития наричат самите болшевики до 1927 г.) и последвалата след тях гражданска война, повдигнала огромни маси от хора, става най-великата революция от “низината”. Тя се случва, защото олигархизираното самодържавие става властово импотентно, а управляващата класа се оказва неспособна за никакви промени. Резултат - взрив от низините, който са използвали и, ако така можем да се изразим, яхнали болшевиките.

През 1937-1938 г. - такава “революция във върха” става вътре във вече сталинската система, придаваща на последната завършен вид - каквото е фиксирал през март 1939 г. ХVІІІ конгрес на ВКП (б). “Тази “революция във върха” била отговор на групата на Сталин срещу масовия терор, който след февруарския (1939 г.) пленум  на ЦК на ВКП (б) наложили на Сталин и страната “регионалните барони”.

Те смъртно се уплашили от избирателния закон на алтернативна основа, който искал да прокара Сталин. В отговор Сталин нанася “удар по щабовете”, тоест по върхушката, преди всичко по инициаторите на терора - Ейхе, Постишев. Оцелява третият инициатор - Хрушчов.

- Той после и отмъщава на мъртвия Сталин.

- Образно казано, от гледна точка на властовата система, 1937 г. е била ротация на кадрите по върховете, която сложила черта под “ленинската гвардия”.

Показателно е, че кадрите издигнати в 1938-1939 г.  особено в периода на “бериевското затопляне”, не са подлагани на мащабни чистки. С изключение на специфичното “ленинградско дело”.

Ротация-37 изпълнила своята задача. Да, с кръв! Но трябва да съдим епохата по нейните закони и да помним, че това са били финалните сражения на студената гражданска война - тези, които преминават горещата гражданска, за друг метод и нажежаване на борбата не са мислили.

Затова, говорейки за варианта “1937-ма”, имам предвид твърдия натиск върху корумпираните, “шесторката” глобални лихвари или просто крадци във властта. Средствата - не са обезателно разстрели. Ние не сме Китай, впрочем и там корупцията не е победена с разстрели. Достатъчни са конфискация на имуществото, присъди и Магадан. Така да се каже, оптимизация в “терапевтичен” порядък. “Хирургия” - само в случай на съпротива от страна на негодниците.

Без варианта “1937-ма”, без нещо като новоопричнина, но работеща за общонационална цел, а не за интереса на тясна група лица, този вариант е неосъществим. Иначе ще дойде вариантът “1917-та”. И тогава, както пише М. Ю. Лермонтов, “ще дойде черният човек и ти ще го познаеш, и ще разбереш защо в ръката му блести стоманен нож”. Така че по-малкото зло е вариант “1937-ма”.

- Но кой днес прави “революция от върха”?

- Руската власт има строго персонализиран характер. “Революционерите на върха” у нас, като правило, винаги са излизали от първо лице. Сега това първо лице е Президентът! Разбира се, за това са необходими съответстващ апарат и идеология, както казват англосаксонците, firstthingsfirst. Без това нито страната ще вдигнеш, нито ще участваш в борбата за новия световен проект, възникващ  в схватката между основните групировки на световната върхушка.

КРАДЕЦЪТ ТРЯБВА ДА СТОИ В ЗАТВОРА!

- Зловещ избор предлагате, Андрей Илич! Седемнайста или 37-ма. А трети, по-хуманен вариант, не ни се полага, ако внимателно прегледаме руската история?

- Първо, не аз го предлагам, а руската история. Второ, абстрактен хуманизъм няма. Хуманизмът - това е класова работа. И, трето, крадецът трябва да стои в затвора! Фразата на Жеглов-Висоцки днес е актуална като никога. Тези, които 25 години са разграбвали страната, са длъжни да отговарят.

Още повече, че започвайки “прихватизацията” (личното облагодетелстване), те са били длъжни да предвидят един от вариантите за своето бъдеще - “а в края на пътя е дръвникът с топора!”. Не в прекия смисъл, а фигуративно казано. Четвърто, еволюцията на огромните и сложни системи е необратима.

Самодържавие и комунизъм - това в голяма степен е едно цяло, и то си има свои закони, своите промени, и, което е много важно, своята непроменяемост. За това много хубаво е написал М. Волошин в стихотворението си “Североизток”: “Какво се промени?… Все този ураган на всички пътища. В комисарите - глупостта самодържавна, взривът революционен - в царя.”

Историята не може да бъде измамена. Опитите да бъде привнесено в системата нещо чуждо за нея, например либерализъм (като правило, за да се оправдае ограбването на народа), водят до противоположни резултати. Неслучайно Достоевски казва, че Русия ще я погубят либералите, а Бердяев се е опасявал повече от всичко не от чекистите с кожени куртки, а от техните внуци.

Видяхме ги ние тези внуци през 1990-та! А доколкото еволюцията на големите и сложни системи е необратима, то и спасителните варианти - когато “страшна е съдбата на народа”(Д. Андреев) - за самокорекция, са само два: “1917-та” или “1937-ма”.

Аз предпочитам втория вариант. Съвсем не ми се иска нова гражданска война, интервенции и глобалисти във властта в течение на много години. Те вече се налудуваха в 1990-та и след това, разрушавайки всичко. Време е да се възстанови империята в широкия смисъл на тази дума. Но не бялата, и не монархическата - те са изиграли своето през 1917-та. Следреволюционната система се възстановява през 1939 г., за 22 години. 22 години от съществуването на Руската федерация - това е 2013. Закъсняваме, а пред нас, както и пред СССР образец 1939-та, предстоят сериозни изпитания.

- Получава се така, че Сталин е провел “революцията отгоре” точно преди Втората световна, Великата Отечествена. М-да…

- Има още два варианта. Първият: тук пристигат Транснационални корпорации и прекратяват съществуването на Русия, русите ги прогонват в резервати като индианците - ново издание на хитлеровия план “Ост”. Втори: да докарат извънземни, които да решат нашите проблеми тук, на място, или да качат всички на гигантски космически кораб  и да ни отнесат в просторите на Вселената на планетата Елизиум, където е вечно лято, вечен живот и вечно щастие.

- Хубава шега за извънземните. А сериозно, какво да прави обикновения човек?

- Аз предпочитам живот на принципа “не вярвай, не се страхувай, не моли”. Вяра имам предвид не религиозна, а социална - в смисъл: по отношение на силните в света. Да се страхуваш е срамно, да просиш - още повече. Според общата стратегия моят отговор е прост и даже тривиален. Русите и други коренни народи, (но преди всички русите, ние - държавообразуващият народ), трябва да бъдем оставени сами на себе си.

Да защитаваме традиционните  ценности, които предаде Запада, да съхраняваме овладяната от предците ни територия и да строим социално справедливо бъдеще. Което е невъзможно без обществен и геополитически реванш в най-добрия смисъл на тази прекрасна дума.

в. „Комсомольская правда”, 14 август 2016 г.