ЛЪЖА

Димитър Стойчев

***

По К. Христов

Два деня веч аз ритам и лудея,
а тя хабер си няма зарад мен.
- Да се убия зарад нея
не се решавам аз хептен.

На третий ден у тях пак бях и смело
открих сърцето си пред нея аз,
подхванах я за кръстчето дебело,
обзет от луда страст.

Но тя обърна се към мен смутена
с въпрос: - Коланчето ли ми падна?…
Не любя аз след таз жена студена
нито една жена.

——————————

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 21, 6 февруари 1911 г.


ЛЪЖА

Аз знам, че ний се лъжем безобразно,
че истината и на двама ни е чужда,
но дерт да хващаме затуй - напразно:
човек и от лъжата има нужда.

Ти каза ми, че си добра, богата,
а аз, че съм човек солиден, казах ти тогава;
тук ясна бе за двама ни лъжата -
човекът по сурата се познава.

Ти каза ми, че първи и последен
за теб съм аз. А аз с безочливост завидна
слъгах: и аз към женските бях леден.
Лъжата ни тук беше дип солидна!

Ти продължи: „Години вече стана
пред мен и ден и нощ се твоя образ мярка”,
но тука веч лъжата ти не хвана,
защото лъжеше хептен без мярка.

И всеки ден все тъй се лъжем безобразно;
ти мислиш ме за гъска; аз пък теб - за патка,
но дерт да хващаме за туй - напразно;
понякога лъжата е тъй сладка!

—————————–

сп. „Шантеклер”, г. 1, бр. 25, 6 март 1911 г.


ВЕЧНАТА ИСТОРИЯ

Аз загазих - то е явно,
не за пръв и сетен път;
във сраженьето безславно
победител бе врагът.

Във примирието даже
роб сърцето ми стана,
но - аз мисля - туй не важи,
щом врагът ни е жена.


НА ПОЕТА

За теб поникнаха цветята,
цъфтящи във далечний юг;
за теб е лято на земята,
а зимата върлува тук.

За теб поникнаха цветята,
но мен не радва ме това,
по-биха стоплили душата
поне един кубик дърва.


ЛЮБОВ И БРАК

В любов уж със теб живеем,
а ти ми говориш за брак;
любовникът често е глупав,
но все не е толкоз глупак.

Или пък и тебе налегна
потайното женско желанье
да любиш „безмерно и страстно”
рогато и вярно създанье?

——————————

сп. „Смях”, г. 2, бр. 37, 12 февруари 1912 г.


НА МОЯ БАСТУН

Немирен и пълен с нежност и грация,
танцува той в лека игра
по вечната си навигация
в паважните жълти моря.

Ту вдига се леко, ту пък в безмощие
повлича се морен в калта
и вижда как през денонощие
променям си аз любовта.

И в тъмните нощи, след късните бдения
крепи ме на тънки си крак.
… Но ни от едничко „падение”
до днес не възпря ме все пак.

——————————

сп. „Смях”, г. 2, бр. 48, 29 април 1912 г.


СУЕТА

Мене ме опива всяка
мимолетна суета,
със усмивката си лека
днес ме гали пролетта.

В пъстроцветните одежди
на ликуващия шут
свойте радостни надежди
аз пилея като луд.

И във пълните стакани
на живота накипял
търся дните възжелани
на пируващия крал.

——————————

сп. „Смях”, г. 2, бр. 51, 20 май 1912 г.