ПРИСПИВНА ПЕСЕН СРЕЩУ БЕЗСЪНИЕ
превод от полски: Ваня Ангелова
Тихо-тихо протича нощта, дълго-дълго се времето точи.
Tвърдо ложе от груби неща, мрак в стъклата зениците сочи.
Сипкав пясък филтрира мига, зее бездна дълбока, проклета.
Стълб фенерен и лунна дъга - от сребро драгоценна монета.
От приспивна легенда конец ти напразно насън размотаваш
из пространството - огнен венец, чийто приказни нишки спояваш.
И домашният дух мълчешком ще изскърца на външната порта.
Плъзват мрак и тъма тичешком на сърцето в самата аорта.
Лапи котешки лепнат в съня, до зората почти се докосват.
И се губят в лико от деня, и във унес докрай се прахосват.
И навсякъде слънце блести, а над слънцето греят звездите.
И душата в простора трепти. И не мисли за смърт на мечтите.