Манол Манов

Манол Райчев Манов е български поет, преводач и журналист. Роден на 18.02.1934 г. в София, израства в типично работническо семейство от покрайнините на големия град. Завършва специалността „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Още от студентските си години е в литературния кръг на Априлското поколение. Проявява се като остроезичен поет-сатирик във вестниците „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Стършел”, в специализирани предавания на Радио София за хумор и забава. Работи като литературен редактор в сп. „Смяна” („Пионерски ръководител”) и в списанието за българите в чужбина „Родолюбие”. Автор на поетичните книги „След седмия ден” (1989), „Овдовелите разпятия” (2000) и др. Превежда Расул Гамзатов, Мирзо Турсун-Заде, Владимир Маяковски, немски поети и др. Член на СБП и СБЖ. Умира на 18.06.1999 г.


Публикации:


Поезия:

ЛЮБОПИТНИТЕ/ брой 87 септември 2016

ОТКРИВАНЕТО НА АТЛАНТИДА/ брой 88 октомври 2016


За Манол Манов:

ПРОЩАЛНО СЛОВО/ автор: Никола Инджов/ брой 87 септември 2016