ПЕПЕРУДА С КОЛЕЛО

Драгомир Шопов

ПЕПЕРУДА С КОЛЕЛО

Пеперуда с колело!
Туй кога ли е било?

Бързо-бързо го върти
и от цвят на цвят лети.

Ако искаш да я спреш -
няма как, щом ходиш пеш.

Помоли я да те вземе.
И за много кратко време

завъртете два педала
с тази пеперуда бяла.

Нова хубост ще съзреш,
щом не ходиш вече пеш!


ПЕТЬОВИЯ СЪН

Сънува Петьо страшен сън:
грамаден лъв го гони вън
и ето - босия му крак
убожда с острия мустак.
Уж бяга Петьо - раз - два - три -
но и лъва иди го спри!
Така лети, така лети,
че блъсва къщи и врати.
И даже някакъв комин
го цапардосва: прас - трас - джин!,
та върху лъвската глава
цицина щръква след това.
Ала от този шум и вой
се буди Петьо. - Кой е, кой? -
все още сънен вика той.
А кой да бъде? - Няма кой.
В леглото старият котак
си спи блажено, мърка чак
и още боцка със мустак
на Петьо босичкия крак.

Я гледай сън и то какъв!
От котката да прави лъв!


ПРИЧИНАТА

Всеки вкъщи ми се кара.
Даже баба, уж е стара,
а и тя надига глас,
че не си стоя у нас,

че съм вечно на игра.
Никой, никой не разбра,
че причината е в тия
две обувки. Как да крия?

Сложа ли ги и летят,
и не искат да се спрат.
Вечер ли е или ден -
миг не си почиват с мен.

Всякъде навират нос,
а не може да съм бос.
Любопитни ли, какво са -
в туй е може би въпроса.


РАБОТЛИВАТА МРАВКА

Мравката добре си е.
С два багажа тръгнала,
пази равновесие
ей оттук до ъгъла.

Там си влиза в къщата,
сваля си багажите.
Вече не е същата -
сигурно ще кажете.

Маха си сандалките,
очилата, шапката…
С труд храна за малките
е донесла мравката.

Уморена, стихва тя
бързо във креватчето.
Ще заспи усмихната.
Ще сънува мравчета.


РАЧЕ И ЖАБЧЕ

Раче многокраче
почнало да плаче,
че му взела хапката
от устата жабката.

Гладно, на кого ли
то да се помоли
да набие жабката,
да му върне хапката?


СЪНЧОВАТА ПЕЛЕНА

Късно е. Заспиват всички -
куклата и аз, и ти.
Сънчо спира със шейничка
вън, до къщните врати.

Щом усети, че е тихо,
пак поема в дълъг път.
Нищо, че студени вихри
своя зимен танц въртят.

Нищо, че е побеляла
сънчовата пелена.
Той земята цяла, цяла
ще обвие в тишина.

Заю, за да спи на скрито.
Таралежчето и то.
Кума Лиса да не скита
в свойто кожено палто.

Да, но Лиса пък не слуша.
Точно нощем тя върви,
край кошарите се гуши -
иска нещо да лови!

Скрил ръце във ръкавички,
Сънчо ще я отведе
надалече със шейничка -
да не може да краде…

Да не плаши и децата.
Сладичко да спят така.
Но Ангела пак отмята
одеалото с ръка.

Одеало ли? - Това е
сънчовата пелена.
Но Ангела туй не знае.
Нека спинка. Нани-на!..


СЕНКИ ПО СТЕНАТА

Баба прави по стената
сенки със ръчички.
Гледай: зайче се премята
с щръкнали ушички.

После се явява куче.
То дали ще лае?
Бабиното мило внуче
точно туй не знае.

Иска кучето да хване,
а пък то се скрива…
- Бабо, нека да остане,
да не си отива!

Зайчето и то избяга
с двете си ушета.
Сигурно на топло ляга
в скришните мазета.

И Ангела се намръщи,
ще заплаче май че,
дето няма си във къщи
куче или зайче.


СВИРКАТА НА ЩУРЧЕТО

Свири, свири, свири
малкото щурче.
Даже гръм да тресне,
дъжд да потече,

свири, не престава,
сън не го лови.
Буди всички мравки,
птици и треви….

Само сняг когато
скрие път и дом,
свирката прибира
щурчо мълчешком.

Свирката къде е? -
Казвам ви: незнам!
Щом незнам, тогава
още си е там.


ТЪЖЕН ТАРАЛЕЖ

- Тарльо, хич не се ежи,
ами по-добре кажи
все така ли ще бодеш
дето минеш, дето спреш?

- Сигурно. Отгде да знам?
Лошото е, че съм сам
и си плача, но без глас,
че другарче нямам аз.

- Всички значи ги е страх.
Или нещо не разбрах?

- Ех, разбрал си, щеш - не щеш,
че съм тъжен таралеж!


ВРАБЧО СКИОР

От някого дочух, че
хвърчал със ските леки
врабецът без кожухче
по зимните пътеки.

Надминал в надпревара
и враната креслива,
и гълъбката стара -
все без да си почива.

Хвърчал така до късно,
но, уморен накрая,
със ските си се блъснал
във къщата на зайо.

Изхвръкнала вратата,
катурнал се бюфета,
а зайо се замятал
с разкъсани ушета.

Изплашил се врабеца,
но досетлив нали е,
успял със два конеца
ушите да зашие.