ОДИСЕЙ

Камен Бранник

Отдалече пристигам
аз на родния остров…
Младостта ми премина
в непрекъсната бран,
но победата нося
върху меча си остър,
като плод дългочакан
в късна есен обран.

Посрещни ме без упрек,
Пенелопа тъжовна,
мойта горда трирема
стигна златния бряг…
И не питай за нищо:
младостта си греховна
като бреме ще снема
аз пред къщния праг

и безмълвен ще вляза…
Но и ти не разказвай
за горчивата мъка
в самота. Всичко знам:
добродетел безплодна
и безумни съблазни,
и падения скръбни -
аз изпитах ги сам.

1943