Камен Бранник (псевдоним на д-р Петър Костов), български писател и журналист, е роден на 28.05.1893 г. в град Свищов в семейството на Коста Петров и Марийка Денева. Детството и юношеството си прекарва в гр. Търново. През войната 1912/1913 г., служи в 18 допълваща дружина и 34 пехотен Троянски полк. Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) в боевете западно от Белоградчик и при Мехомия. Завършва Военното училище (1913-1915). Участва в Първата световна война като взводен и батареен командир в артилерията. Служи във войската до 1920 г. Завършва право в Софийския университет (1922). През 1928-1929 г. продължава образованието си в Париж, където завършва правния факултет на Парижкия университет като доктор по право. Работи в царската канцелария, секретар на цар Борис по печата. Според поета Божидар Божилов, по време на процеса срещу Вапцаров и неговата група, чрез Камен Бранник са правени опити да накарат царя да помилва Вапцаров и за малко да успеят, но се намесва Гестапо. Печата за пръв път през 1923 г. - „Вестник за жената”. От 1934 г. става редовен сътрудник на военните издания. Пише стихове, разкази, есета. От 1937 г. участва активно във в. „Литературен глас”, печата и във „Вестник на жената”. Книги: „Песни за древна и нова България” (стихове, 1939), „Под знака на победата” (разкази, 1941), „На война. Разкази от великото минало” (1943), „Песни за България” (стихове, 1943), „Карнавал” (стихове, 1943), „Разкази от великото време” (1944), “Патрули”. Участва в колективните сборници „Родина” (1937) и „Победни песни” (1940). В поезията е символист. Член на дружеството на столичните журналисти (1929), член-основател на Задругата на българските писатели-историци и на Съюза на военните писатели. Осъден от Народния съд, екзекутиран на 1 февруари 1945 г. в София. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдата.

Публикации:

Поезия:

ОДИСЕЙ/ брой 86 юли 2016

СТАРИЯТ ХАЙДЕЛБЕРГ/ брой 90 декември 2016

Критика за Камен Бранник:

„КАРНАВАЛ”, СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ КАМЕН БРАННИК/ автор: Печо Господинов/ брой 144 януари 2022