ПЪТ БЕЗКРАЕН

Лев Ошанин

превод: Борис Борисов

ПЪТ БЕЗКРАЕН

Път безкраен…
Прах и мъгли,
миг покой не знаем
от ветрища зли.
Враг ли дебне
твоя летеж,
сред тревите степни
може би ще спреш.

Пътят в прах върви нататък
в полята,
в мъглата,
огнен дим край нас се мята,
куршуми свистят.

Път безкраен…
Прах и мъгли,
миг покой не знаем
от ветрища зли.
Гръм в мъглата,
гарван кръжи,
твоят пръв приятел
мъртъв там лежи.

Пътят по-далеч отива,
извива,
завива,
а земята в дим се скрива -
чия ли земя?

Път безкраен…
Прах и мъгли,
миг покой не знаем
от ветрища зли.
В край свободен
облак роси.
Там, край къща родна
майка чака син.

Пътят все върви нататък
в полята,
в блатата,
взират се след нас в мъглата
любими очи.

Път безкраен…
Прах и мъгли,
миг покой не знаем
от ветрища зли.
…Мой другарю,
в нощи и дни
този път безкраен
винаги помни.

1945

————————-

ТЕЧЕ РЕКА ВОЛГА

Безкрайна и волна
тече река Волга,
тече река Волга,
тече като на сън…
Сред снегове бели
и сред жита зрели
тече река Волга -
на седемнайсет съм.

И мама тъй ми рече: „Сине мой,
след дълъг път потърсиш ли покой -
там, в края на последните си дни
ръцете си във Волга отпусни”.

Безкрайна и волна
тече река Волга,
тече река Волга,
тече като на сън…
Сред снегове бели
и сред жита зрели
тече река Волга -
на трийсет вече съм.

И поглед пръв, и шепот на звезди…
отнесе Волга с пролетни води…
Припомням си с тъга за младостта,
но вместо нея, с мен е любовта.

Безкрайна и волна
тече река Волга,
тече река Волга,
тече като на сън…
Сред снегове бели
и сред жита зрели
тече река Волга -
на шестдесет ли съм?

На тоя бряг с приятели живях,
не мога да живея ден без тях.
Под звезден свод реката пак тече,
и ми приглася - като мен - момче:

„Безкрайна и волна
тече река Волга,
тече река Волга,
тече като на сън…
Сред снегове бели
и сред жита зрели
тече река Волга -
на седемнайсет съм.”

1962


ЭХ, ДОРОГИ…

Эх, дороги…
Пыль да туман,
Холода, тревоги
Да степной бурьян

Знать не можешь
Доли своей,
Может, крылья сложишь
Посреди степей.

Вьется пыль под сапогами
Степями,
Полями,
А кругом бушует пламя
Да пули свистят.

Эх, дороги…
Пыль да туман,
Холода, тревоги
Да степной бурьян.
Выстрел грянет,
Ворон кружит…
Твой дружок в бурьяне
Неживой лежит.

А дорога дальше мчится,
Пылится,
Клубится,
А кругом земля дымится -
Чужая земля.

Эх, дороги…
Пыль да туман,
Холода, тревоги
Да степной бурьян.

Край сосновый,
Солнце встает,
У крыльца родного
Мать сыночка ждет.

И бескрайними путями,
Степями,
Полями,
Все глядят вослед за нами
Родные глаза.

Эх, дороги…
Пыль да туман,
Холода, тревоги
Да степной бурьян.
Снег ли, ветер,
Вспомним, друзья…
Нам дороги эти
Позабыть нельзя.

1945

————————

ТЕЧЕТ ВОЛГА

Издалека долго
Течет река Волга,
Течет река Волга -
Конца и края нет…
Среди хлебов спелых,
Среди снегов белых
Течет моя Волга,
А мне семнадцать лет.

Сказала мать: “Бывает все, сынок,
Быть может, ты устанешь от дорог,-
Когда придешь домой в конце пути,
Свои ладони в Волгу опусти”.

Издалека долго
Течет река Волга,
Течет река Волга -
Конца и края нет…
Среди хлебов спелых,
Среди снегов белых
Течет моя Волга,
А мне уж тридцать лет.

Тот первый взгляд и первый плеск весла…
Все было, только речка унесла…
Я не грущу о той весне былой,
Взамен ее твоя любовь со мной.

Издалека долго
Течет река Волга,
Течет река Волга -
Конца и края нет…
Среди хлебов спелых,
Среди снегов белых
Гляжу в тебя, Волга,-
Седьмой десяток лет.

Здесь мой причал, и здесь мои друзья,
Все, без чего на свете жить нельзя.
С далеких плесов в звездной тишине
Другой мальчишка подпевает мне:

“Издалека долго
Течет река Волга,
Течет река Волга -
Конца и края нет…
Среди хлебов спелых,
Среди снегов белых
Течет моя Волга,
А мне семнадцать лет”.

1962