Димитър Бабев

ПЕСЕН 33

Твоята десница направи кръстно знамение.
Под неговия всичко опрощаващ знак аз тръгвам…
Такава десница се простираше над мен, когато бях дете.
Често аз я виждах в сънищата си: нежна, обкована със злато, също както в черква.
О, Божия майко!…
В душата ми някой се моли: в очите ми кои са тия сълзи?
Не са ли на моя роден край?
На юг, на юг, отвъд родината на Орфея, към Бяло море!

——————————

ПЕСЕН 34

Когато аз си отида, Господи, какво ще кажеш за псалмите, които живота ми като броеници разнизваше пред слънчевите прозорци на твоята Обител?
Те бяха сърце от сърцата на твоите раби и жълти кринове, поникнали над люлката на всеки новороден.
Те бяха вечерна молитва на заспиващия ден и химна за всяка родена от тебе любов.
Цял живот пред дверите на твоята Обител аз пях за опрощение на окървавената и измъчена пръст, защото там е кълнът на всяка истина.
И когато ти речеш да си отида, направи, о, Господи, да станат псалмите ми сребърни камбани на човешката любов.

сп. „Листопад”, г. 5, кн. 1, 1923-1924 г.