ПРЕД РАЗСЪМВАНЕ

Илия Венов

ПРЕД РАЗСЪМВАНЕ

Дохождат времена - в тях страшен е разврата:
ликува нагло злото над доброто вред,
и честний се потайва, покорен на съдбата,
от сън дълбок кат че обзет.

На златний Бог - пара жреците тържествуват;
на случая безсмислен глезени деца,
във мерска похот валят се, ликуват -
раби, с позора на лица!

Животът оргия е в душите кални,
човешко чувство няма - мрак е там;
ядат, играят, пият… сцени вакханални…
Без съвест всички и без срам!

Коварен смях, безумен вик в опияненье
вред заглушават честните слова,
лежат борците идеални сред презренье
във гроба - няма дълг, права!

Таквиз позорни времена не са безкрайни:
нощта преваля, изток пак ще заблести…
Развратници, тогава вой в места потайни
ще бягате - щом слънце заблести!

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, г. 13, кн. 2, февруари 1905 г.


ЛОДКА В МОРЕТО

Безгрижно плава лодка лекопътна
по морска гладка повърхнина;
платната свити - ни зефир ни лъхва: -
царува пълна тишина.

Но ей далече облак се показва,
расте, във буря зла се разрази,
разбуни се морето, страшно плиска,
вълна вълна се мъчи да срази.

Кормчий напразно лодка управлява;
играят си капризните вълни,
издигат, спущат я във морска пропаст,
без милост тласкат я на вси страни.


ЧОВЕК В ЖИВОТЪТ

Дете невинно, драго, незлобливо
човек се ражда тука на света;
играе, смей се весело, безгрижно,
роб на мечтите и сам той мечта.

Порасне, стане вече на години,
застава той лице срещу лице
срещу животът суров, безпощаден,
с надежда, с вяра твърда на сърце.

Вълна житейска - ниска, зла интрига
ил клюка срути идеала свят,
а друга - злоба в мъки го натиква,
ако не стане враг на своя брат.

август 1897 г.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, г. 7, кн. 11 и 12, 1897 г.