ДИМИТРОВЧЕТА
* * *
Грях не остана
да ми помътва деня.
Бавно се стъмва…
* * *
Цвят донабъбва.
Цвят ще се ражда. Боли.
После го стъпчем…
* * *
Стръмна пътека
води ни днес до върха.
Утре - надолу…
* * *
Стъпкано цвете
охка със цветна душа.
Що ли прощава?…
* * *
Клонче зелено
здраво огъна мига -
дума очаква…
* * *
Бялата врана
с ятото мина напред.
Врани я гонят…
* * *
Бяло студено,
истинско бяло скрежи -
всичко ни казва…
* * *
Скръбна ле мале,
взема ли се, мале, скръб
мъртъв да върна…
* * *
Стритият здравец
стаята пълни с мига,
който е болен…
* * *
Цъфна дръвчето -
даже напук на студа.
Иска да ражда…
* * *
Шепа снежинки
повече и съм богат
със изненади…
* * *
… и побелява
малкият снежен човек
от самотата…
* * *
Хлъзгаво бяло.
Себе си да подкрепя -
ти ще ми трябваш…
* * *
Бързам през бяло.
Мръзнене. Бързам към теб
без път обратно…
* * *
Бяло. Топи се.
Мръзне. И пак се топи.
Капки живот е…
* * *
Бяло и дръзко.
В мене спокойно расте.
А го откъсват…
* * *
Купчина бяло
крие и кръста от нас.
Гробът ни чака…
